вторник, 4 юни 2013 г.

ТИ НОСИШ ЩАСТИЕ...

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че „щастието му е изписано на лицето”. Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка. Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот. Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат. Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. То е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка или в какво се осъществява за всеки един от нас. Това е състояние на съзнанието, на душата. По тази причина щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи.

От целия външен свят най-голям принос за щастието на човека имат другите хора. Едно специфично явление е, че щастието на едни хора влияе на щастието на другите. Някои хора допринасят за щастието на останалите дори само с това, че са щастливи. Връзката между щастието на различните хора се проявява не само в тези случаи. Не е необходимо да сме допринесли за щастието на другия човек, за да може негово щастие да усили нашето. Самата гледка на чуждото щастие може да ни радва. Защото щастието създава около себе си атмосфера на щастие: то се предава от един на друг. Сред щастливите е най-лесно да бъдеш щастлив, Щастието на някои хора е дори необходимо за щастието на отделния човек, а именно на неговите близки. Не е вярно, че веки се грижи само за собственото си щастие. Понякога от чиста симпатия се стремим да допринесем за чуждото, защото нещастието създава тягостна атмосфера и са пренася на нас самите.  Щастието се състои в удовлетворение от живота като цяло. Щастливият живот се усеща като нещо положително, от него човек е удовлетворен. Същественото не е в това, което човек притежава, а как чувства това, което притежава.
Щастието много или малко ни държи в приятно напрежение, изпълва ни с красива самоувереност, но и с неутолима жажда да му доказваме, че сме достойни за него, че няма да се примирим, ако го загубим, макар че борбата за него може да ни измъчва. То нерядко е връх на хубавите чувства, но и преход към по-значителни утрешни търсения.
За да е щастлив, човек трябва да е удовлетворен от живота си, трябва така или иначе да е доволен от света. Защото ничий живот не е изолиран; животът на човека обхваща не само онези събития, които се извършват от самия него, но и тези, които се извършват в заобикалящия го сват.
Така щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш.  Трябва да си щастлив, че се събуждаш, че имаш приятели, че можеш, че знаеш, че искаш и че живееш! Щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш... 


понеделник, 27 май 2013 г.

Мъжко момиче...и малко тъга

Колко силно може да е едно сърце... колко търпелива може да е една душа...колко дълго се усмихваме дори, щом напират в нас сълзи... 

Безумни въпроси под подредените коси, влажността в тези усмихнати очи, погледите втренчени в безкрая, самотата в слънчевия ден, вятъра разпиляващ чувства и мечти..... Безброй неизказани думи, безброй въпроси останали нечути...и едно дете, забравило реалността...
Меланхолия една, натежала над мига; "да стискам зъби мога - нали съм мъжко момиче...всеки мой провал сили ми е дал..."
А то е толкоз трудно ... толкова непоносимо трудно, да си сам и насреща за всички... да искаш да викаш,а да се смееш в захлас...да ти се плаче, а усмивка да грее на теб...спокоен да си, а всичко отвътре да те гори...да подтискаш чувства и емоции, да се бориш, да паднеш и да можеш да станеш, да търсиш подкрепа, а да намираш укор...да слушаш, но да не те слушат, да даваш, но да не ти дават, да търсиш, но да не те търсят, да си сам...просто толкова сам. 
И там, когато си напълно сам да намираш себе си в черното мастило. И ей така на "лист хартия" тъгата ще заключим пак. Те редовете ще са тук, ще чакат, пропити от солените сълзи, до следващия миг на слабост, когато над хартията си просто ТИ.

събота, 18 май 2013 г.

Аз имам много психични отклонения и си ги обичам всичките...

Е време беше и за тази статия....не, че някой от познатите ми се съмнява в истинността на заглавието, но не е лоша идея да го поразширя обосновано :):):)

Хората по света са много и различни, по раси, по националности, по език, по вяра и.т.н, но всички ние сме обединени от едно нещо - емоцията! При различни ситуации различните хора реагират по различен начин, но повечето събират емоциите си в едни остановени рамки, които обществото негласно е поставило. Е тук се появявам аз - всяка рамка губи в битката с мен!
Човек има нужда от малко лудост в живота си, иначе никога няма да се почувства свободен! Луд или просто себе си ...Смея се, когато се строполя на земята спъвайки се и хич не ми пука колко хора ме зяпат. Повтарям на хората, че трябва да са позитивни във всяка ситуация, независимо, че верятно им досаждам понякога. Влюбвам се в най-невъзможните момчета в обкръжението ми и дори ми харесва да са невъзможни. Пращам идиотски смс-и посред нощ, с които моля приятелите си да се усмихнат. Впускам се в начинания, в които масата от хора не виждат реално бъдеще, рискувам и не ме е страх да загубя, защото всеки следващ опит е нов шанс. Казвам на хората, когато искам да ги видя и не чакам те да ме потърсят. Ако ми се ходи някъде - отивам, независимо дали има с кой. Обичам да си танцувам сама вкъщи в петък вечер с чаша мента и ми е забавно. Харесва ми да пиша, но още повече ми харесва другите да четат написаното:) Харесвам си се и ми е забавно дори, когато съм само със себе си. Прощавам и на най-безумните грешки, които хоратаз правят към мен. Запозная ли се с даден човек, не мога да спра да комуникирам с него. Привързвам се към хората и редовно си рева върху възглавницата за някой, който по някакъв начин не е около мен. Не се притеснявам, че говоря високо, смея се силно и правя гафове. Намирам време за всичко и всички, които искам в живота си. Не мога да казвам "не" на молби за услуги и често си патя от това. Заливаме се почти всяка сутрин с кафе, изпускам почти всяко второ нещо, което пипна, забравям си ключовете редовно, все си търся нещо в чантата. Говоря бързо, много, понякога безмислено, ръкомахам и изглеждам абсурдно понякога, но съм си аз. Вдигам си телефона по нощите, приемам гости по всяко време и съм винаги готова за начинания, независимо дали е 2 през нощта.

Когато просто си в хармония със себе си, можеш да се забавляваш и сам, и не ти пречи да изкажеш на глас чувствата си, то тогава не ти пука дали някой е предател, дали някой ти е обърнал гръб, тогава просто си живееш живота така, "че да ти е хубаво, когато си спомняш и вероятно да те е срам да разкажеш"

Или както казах наскоро - НЕ СЪМ ФЕНОМЕН-ОБИКНОВЕН ШЕМЕТ СЪМ!

вторник, 14 май 2013 г.

Малко да се "изфукам" с първото си интервю :)



Тази седмица с радост ви представяме новото попълнение в екипа на AV – Силва Колева. Тя е усмихната, чаровна, изключително работлива и инициативна. Истински отборен играч. Стажант мечта. И за да не преразказваме, оставяме я да разказва. Помагаме ѝ с няколко насочващи въпроса:
1.       Добре дошла в екипа на AV, Силве. Как се чувстваш, какви са първите ти впечатления?

За разлика от повечето хора на ново работно място, не съм притеснена по никакъв начин от сблъсъка с една нова материя, освен новия екип. Цялостното ми първо впечатление е страхотно – мили,  позитивни, много амбициозни, целеустремени и методични  млади професионалисти, които следват изградените норми и правила за развитие на правител и печеливш бизнес. Нахъсана съм да успея бързо да вляза дълбоко в материята и да понигна максимално на екипа да постигне целите си, да създаде на компанията „имидж” на един сериозен конкурент на ИТ пазарам който бързо да влезе в челните редици на преуспелите млади предприемачи.

2.       Какво очакваш да получиш от стажа си при нас? Имаш ли желание да останеш в екипа и след това?

Когато се захващам с каквото и да било в живота си никога не очаквам да получа нещо. За мен е важно какво мога да дам, а щом съм вече част от екипа, следователно има какво да дам. Вярвам, че когато човек дава от себе си, той получава обратно много повече. Но, ако трябва да съм конкретна – едно такова начинание може да е трамплин за един млад човек да усвои нови бизнес модели, да се усъвършенства, да надгради себе си. Що се отнася до желанието за оставане в екипа – ако нямам желание няма да се захвана със стажа изобщо ... мисля, че посоката, в която гледам аз бъдещето до голяма степен съвпада с тази на Advanced Vision, тъй че ПОПЪТЕН ВЯТЪР ви/си пожелавам.

3.       Tи си част от отдел Продажби, което хич не е лесна задача. Какво прави продажбата възможна?
Да, част от отдел продажби съм, което е една не лесна, но ужасно интересна задача. Една продажба не е просто размяна на стоки или услуги с материално изражение в сметката на търговеца. Продажбата е емоция, контакт, доверие, дори защо не взаимност. Продажбата е възможна, когато търговеца има зад себе си няколко основни неща: безспорно качествен продукт или услуга, която с течение на времето си остава на високо ниво; отдаден, амбициозен и мотивиран екип; умение да въвлече клиента в емоцията, която продукта ще му достави; постоянство и разбира се усмивка, която отваря много повече заключени врати.


4.       Стига толкова с работата. Как прекарваш свободното си време?

Свободно време е едно много абстрактно нещо в моя живот. Но, не защото го нямам (както повечето хора твърдят), просто защото разглеждам цялото си време като свободно. Занимавам се изцяло с неща, които ми доставят удоволствие, пречупвам всяка ситуация през позитивния и ъгъл и така мога да твърдя, че всеки миг е напълно изживян. С други думи правя, каквото си искам :):):) Имам уникалната способност да разпределям времето си така, че да ми остава по някоя минутка за всичко най-важно като семейство, любими хора, приятели, баскетбол, забавление, лични глезотии и.т.н, като никога не оставям нещо незавършено :) И не съм феномен – обикновен шемет съм :) Все пак най-добре се чувствам, когато чувам музика, заобиколена съм от любими хора, гледам баскетбол, танцувам и се УСМИХВАМ (99,9% от времето ми по принцип т.е съм си супер:):):):):))

5.       Разкажи ни за Project Smile.

По горе споменах, че се чувствам добре, когато се усмихвам.....Точно това е и Проект Усмивка.
Въпросния проект се развива във фейсбук  и в личния ми блог. Имам идея всичко това да се развие чисто физически и реално с малки позитивни кампанийки, като раздаване на значки с усмивки и разни ей такива дребни жестове, с които хората си предават усмивки. Ще се радвам, ако идеята ви допадне и поне веднъж успея и вас да накарам да се усмихнете. А тя идеята е проста – web пространство, в което може да пуснем на воля усмивката си и да заразим останалите с нея 


KEEP SMILING 

петък, 19 април 2013 г.

Пролетно...



Често се замислям кои са нещата, които ни провокират да сме щастливи, да сме успешни, да сме усмихнати, да сме искрени, да се борим и с невъзможното, да вярваме и в нереалното, да създаваме илюзии, да се потапяме в тях, да живеем в приказки, да преследваме имагинерния щастлив край... разбрах, че всичко това се обединява от думичката ОБИЧ. Защо използвам обич, а не любов?... Защото за мен любовта е нещо моментно, преувеличено, материализирано, опорочено и криворазбрано.
Обичта, това е всичко, което ни дава сили да постигнем всичко. Обичта към родители и семейство – безценна, незаменима, истинска, искрена, безвъзмездна, независеща от външни фактори, вечна и силна. Това е обичта, която всички изпитваме, на която всички се радваме, и която трябва да пазим и ценим, защото често нараняваме най-близките си.
Какво обаче търсим всички ние, какво ни кара да сияем, какво пали пламъчето в очите ни, какво залепя усмивката на лицето ни като марка...? - Това е да откриеш човека, на който да дариш обичта си. Сега малко ще ви разкажа какво за мен означава обич.

Обичта е неконтролируема, не можеш да си забраниш да я изпитваш, можеш да притъпяваш изразяването и, но не може да спреш сърцето ти да учести пулса си, не можеш да спреш да се вълнуваш, когато си близо до обичания човек. Обичта е лудост - колкото повече я притъпяваш, толкова по-силна става тя. Можеш да обичаш без да си обичан, можеш да даряваш обич без да получаваш такава, просто защото обичта е в теб самия. Обичта не е пошла, тя не наранява, не разрушава и не търси изгода. С обичта подаряваш сърцето си, с обичта си загрижен за човек, с обичта искаш обичания да е усмихнат и щастлив, независимо дали е до теб. Обичта те провокира да надскочиш възможностите си, кара те да вярваш, че можеш всичко, което е от полза на обичания. Обичта не търси пари, не търси власт, не търси контакти, не търси работа, обичта дарява спокойствие. Тя не се натрапва, не досажда, тихо и нежно подарява грижа и щастие. Обичта само краси човека и го пази от злоба.


Ако си обичан от някого, и обичта му е искрена и дълбока, то ти си щастлив – този човек никога няма да те нарани, няма да те предаде, ще ти се довери, дори да е лудост, няма да го забелязваш, ако не искаш, защото обичта му просто ще те следва.
Да си обичан е привилегия, която всеки трябва да цени, не е задължително да отвръща на обичта, но да я пази, защото това е неговата най-голяма сила
Да обичаш е дар. Да обичаш е благословия. Ако всеки успее да отвори дотолкова сърцето си, че да може да обича без да иска нищо в замяна, света ще се напълни с успели и богати хора, защото не знам по-силен стимул от обичта.
Взаимната обич е нещо изключително. Тя не става за ден и за седмица. Винаги единя е обичал пръв и е показал на другия какво е обич. Да се постигне взаимна обич трябва мъдрост, трябва подкрепа, трябва доверие.” Вярвам ти” е дори по-силно от „Обичам те”, защото може да обичаш някой и да не му вярваш (тогава няма как да има взаимна обич), но няма начин да вярваш на някой и да не го обичаш! Не предавайте доверието си, показвайте подкрепата си и не търсете обратното, бъдете търпеливи – Обичта тя си е там в сърцето и не може да изчезне с времето.
А какво значеше тази статия ли....................ами вероятно нищо, освен израз на обич и повод за усмивка  :)


Не спирайте да се обичате с УСМИВКА :)


събота, 2 март 2013 г.

Размисли и страсти на едно сърце

На колко ли хора им се е случвало да изпитват плетеница от чувства в един и същ момент...вероятно на огромна част ....
През последната седмица минах през милион мисли и чувства, потъвах и изплувах от морето на разсъждения, падах и ставах, но никога не се предавам.
Какво искам да кажа с тази статия, ще се запитат много хора, но истината е, че не искам да кажа нищо. Просто искам да опиша онова странно усещане, в което съм се оплела, в което чувстваш треперене в областта на сърцето, момента, в който се усмихваш и се радваш на нещо, и в същото време чувстваш огромна болка и празнина, очите се пълнят със сълзи, а тя усмивката стои ли стои.

Липсват ти едни хора, а те са ти всъщност най-ценното...пускаш ги дълбоко вътре в себе си, разкриваш им се, познават те изцяло и изведнъж съдбата те отдалечава от тях по невероятни причини. Да, ти продължаваш да ги чувстваш близо, да ги обичаш, но ти липсват! Те са малко, много малко на брой, но за теб са всичко. Ти ще си зад тях и в добро и в зло, ще страдаш с тях и ще се радваш на щастието им, само защото тези малко хора ти наричаш истински ПРИЯТЕЛИ. Точно тези малко на брой мои ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ по ирония на съдбата са далеч, но ги обичам, и със сърцето си съм винаги до тях.
И точно сред тези меланхолични мисли нахлу радостното чувство на семейна обич и гордост с прекрасното семейство, от което произлизаш, и което те е създало човека, който си станал - достоен, искрен и истински. Ще ви направя съпричастни към радостта и гордостта на моето семейство скъпи приятели и Честит Рожден Ден, дядо:

Ето така стана онова странно чувство, което кръстихме тъжно-весело настроение: чувстваш се тъжен, някой ти липсва и е далеч, докато си щастлив и се гордееш с успеха на любим човек.

За финал, приятели, ще напиша, че всичко написано е може би безинтересно за масата, но безценно за мен. Не забравяйте да се обичате и да си го казвате и не забравяйте да се усмихвате - това ще ви направи доволни от живота и много по-добри!!!!