На колко ли хора им се е случвало да изпитват плетеница от чувства в един и същ момент...вероятно на огромна част ....
През последната седмица минах през милион мисли и чувства, потъвах и изплувах от морето на разсъждения, падах и ставах, но никога не се предавам.
Какво искам да кажа с тази статия, ще се запитат много хора, но истината е, че не искам да кажа нищо. Просто искам да опиша онова странно усещане, в което съм се оплела, в което чувстваш треперене в областта на сърцето, момента, в който се усмихваш и се радваш на нещо, и в същото време чувстваш огромна болка и празнина, очите се пълнят със сълзи, а тя усмивката стои ли стои.
Липсват ти едни хора, а те са ти всъщност най-ценното...пускаш ги дълбоко вътре в себе си, разкриваш им се, познават те изцяло и изведнъж съдбата те отдалечава от тях по невероятни причини. Да, ти продължаваш да ги чувстваш близо, да ги обичаш, но ти липсват! Те са малко, много малко на брой, но за теб са всичко. Ти ще си зад тях и в добро и в зло, ще страдаш с тях и ще се радваш на щастието им, само защото тези малко хора ти наричаш истински ПРИЯТЕЛИ. Точно тези малко на брой мои ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ по ирония на съдбата са далеч, но ги обичам, и със сърцето си съм винаги до тях.
И точно сред тези меланхолични мисли нахлу радостното чувство на семейна обич и гордост с прекрасното семейство, от което произлизаш, и което те е създало човека, който си станал - достоен, искрен и истински. Ще ви направя съпричастни към радостта и гордостта на моето семейство скъпи приятели и Честит Рожден Ден, дядо:
Ето така стана онова странно чувство, което кръстихме тъжно-весело настроение: чувстваш се тъжен, някой ти липсва и е далеч, докато си щастлив и се гордееш с успеха на любим човек.
За финал, приятели, ще напиша, че всичко написано е може би безинтересно за масата, но безценно за мен. Не забравяйте да се обичате и да си го казвате и не забравяйте да се усмихвате - това ще ви направи доволни от живота и много по-добри!!!!
