Пролетно...

Често се замислям кои са нещата, които ни провокират да сме щастливи, да сме успешни, да сме усмихнати, да сме искрени, да се борим и с невъзможното, да вярваме и в нереалното, да създаваме илюзии, да се потапяме в тях, да живеем в приказки, да преследваме имагинерния щастлив край... разбрах, че всичко това се обединява от думичката ОБИЧ. Защо използвам обич, а не любов?... Защото за мен любовта е нещо моментно, преувеличено, материализирано, опорочено и криворазбрано.

Обичта, това е всичко, което ни дава сили да постигнем всичко. Обичта към родители и семейство – безценна, незаменима, истинска, искрена, безвъзмездна, независеща от външни фактори, вечна и силна. Това е обичта, която всички изпитваме, на която всички се радваме, и която трябва да пазим и ценим, защото често нараняваме най-близките си.

Какво обаче търсим всички ние, какво ни кара да сияем, какво пали пламъчето в очите ни, какво залепя усмивката на лицето ни като марка...? - Това е да откриеш човека, на който да дариш обичта си. Сега малко ще ви разкажа какво за мен означава обич.

Обичта е неконтролируема, не можеш да си забраниш да я изпитваш, можеш да притъпяваш изразяването и, но не може да спреш сърцето ти да учести пулса си, не можеш да спреш да се вълнуваш, когато си близо до обичания човек. Обичта е лудост - колкото повече я притъпяваш, толкова по-силна става тя. Можеш да обичаш без да си обичан, можеш да даряваш обич без да получаваш такава, просто защото обичта е в теб самия. Обичта не е пошла, тя не наранява, не разрушава и не търси изгода. С обичта подаряваш сърцето си, с обичта си загрижен за човек, с обичта искаш обичания да е усмихнат и щастлив, независимо дали е до теб. Обичта те провокира да надскочиш възможностите си, кара те да вярваш, че можеш всичко, което е от полза на обичания. Обичта не търси пари, не търси власт, не търси контакти, не търси работа, обичта дарява спокойствие. Тя не се натрапва, не досажда, тихо и нежно подарява грижа и щастие. Обичта само краси човека и го пази от злоба.

Ако си обичан от някого, и обичта му е искрена и дълбока, то ти си щастлив – този човек никога няма да те нарани, няма да те предаде, ще ти се довери, дори да е лудост, няма да го забелязваш, ако не искаш, защото обичта му просто ще те следва.

Да си обичан е привилегия, която всеки трябва да цени, не е задължително да отвръща на обичта, но да я пази, защото това е неговата най-голяма сила

Да обичаш е дар. Да обичаш е благословия. Ако всеки успее да отвори дотолкова сърцето си, че да може да обича без да иска нищо в замяна, света ще се напълни с успели и богати хора, защото не знам по-силен стимул от обичта.

Взаимната обич е нещо изключително. Тя не става за ден и за седмица. Винаги единя е обичал пръв и е показал на другия какво е обич. Да се постигне взаимна обич трябва мъдрост, трябва подкрепа, трябва доверие.” Вярвам ти” е дори по-силно от „Обичам те”, защото може да обичаш някой и да не му вярваш (тогава няма как да има взаимна обич), но няма начин да вярваш на някой и да не го обичаш! Не предавайте доверието си, показвайте подкрепата си и не търсете обратното, бъдете търпеливи – Обичта тя си е там в сърцето и не може да изчезне с времето.

А какво значеше тази статия ли....................ами вероятно нищо, освен израз на обич и повод за усмивка  :)

Не спирайте да се обичате с УСМИВКА :)