АЗ ЩЕ ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ

Днес ама съвсем искрено се замислих, "абе дали аз не съм прекалено глупава и някъде изпускам нишката в размислите на политическия ни елит"...
 Профил:

Пол: жена
Възраст: 24
Образование: висше

С този си профил съм  част от "платените лумпени", които провокират безредици по столичните булеварди...всекидневно си мечтая да хвърля по няколко бутилки срещу беззащитни националисти и да обиждам бедните депутати в парламента...

Сега няколко думи сериозно!!!

Не мога да разбера как гражданите на една и съща държава могат да се държат като обитатели на две различни планети. Днес изгледах няколко интервюта на различни политици и "важни клечки" и наистина смятам, че тези хора мислят, че говорят на доста слабоумен народ. Не съм кой знае какъв експерт, но нито се държат по етикета, който парламента изисква, нито говорят и се изразяват правилно, да не споменавам, че самите им твърдения са си абсурдни, без смисъл и изключително подценяващи мислещото гражданско общество...защо не и обидни!

Шести ден хората са по улиците, шести ден се нарушава нормалното ежедневие, шести ден има блокирани улици, шести ден цялата сила на МВР е принудена да е падар по площадите,защото има шепа "луди", които търсят сцена за изява и шести ден в парламента се правят, че нищо особено не се случва на няколко крачки пред тях.

АБСУРД!!!

Хората били докарани с автобуси от провинцията, хората не знаели какво искат, хората не дали шанс да проработи кабинета, хората не били узрели за новите-стари управници, хората сами си ги били избрали, хората, хората, хората, а те хората продължават да се борят и работят, за да живеят горе долу сносно и вместо да се приберат и да се насладят на дома и семейството си, ей така за разнообразие след работа, почти като на терапия, излизат да покрещят по площада.....

Наистина е време някой да удари един ама много силен "шамар" на целия "политически елит" в България...шамар, който да им покаже, че не съдим за управниците по тяхната партийна принадлежност, по банковите им сметки и роднинските им връзки - съдим за тях по това какво правят, как си вършат работата и по-важно, какви резултати има от тяхната работа - преди и сега, защото ако човек не е бил съвестен в дейностите си преди да излезе "под прожекторите" не мисля, че може да работи съвестно и след това.

АЗ ИСКАМ ДА ГЛАСУВАМ ЗА ЛИЧНОСТИ!

АЗ ЩЕ ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ И ЩЕ РАЗВИВАМ ТУК БИЗНЕСА СИ!

АЗ ЩЕ СЕ БОРЯ ДЕЦАТА МИ ДА СА ЩАСТЛИВИ ТУК - ПРИ СЕМЕЙСТВОТО СИ!
АЗ СЪМ УСМИХНАТА И УСПЕШНА И ИСКАМ ДА СЪМ ТАКАВА В ДЪРЖАВАТА СИ!!!

УСМИХВАЙТЕ СЕ, ПОЗИТИВИЗМЪТ НИ ЩЕ ГИ ПОБЕДИ !

ТИ НОСИШ ЩАСТИЕ...

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че „щастието му е изписано на лицето”. Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка. Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот. Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат. Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. То е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка или в какво се осъществява за всеки един от нас. Това е състояние на съзнанието, на душата. По тази причина щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи.

От целия външен свят най-голям принос за щастието на човека имат другите хора. Едно специфично явление е, че щастието на едни хора влияе на щастието на другите. Някои хора допринасят за щастието на останалите дори само с това, че са щастливи. Връзката между щастието на различните хора се проявява не само в тези случаи. Не е необходимо да сме допринесли за щастието на другия човек, за да може негово щастие да усили нашето. Самата гледка на чуждото щастие може да ни радва. Защото щастието създава около себе си атмосфера на щастие: то се предава от един на друг. Сред щастливите е най-лесно да бъдеш щастлив, Щастието на някои хора е дори необходимо за щастието на отделния човек, а именно на неговите близки. Не е вярно, че веки се грижи само за собственото си щастие. Понякога от чиста симпатия се стремим да допринесем за чуждото, защото нещастието създава тягостна атмосфера и са пренася на нас самите.  Щастието се състои в удовлетворение от живота като цяло. Щастливият живот се усеща като нещо положително, от него човек е удовлетворен. Същественото не е в това, което човек притежава, а как чувства това, което притежава.

Щастието много или малко ни държи в приятно напрежение, изпълва ни с красива самоувереност, но и с неутолима жажда да му доказваме, че сме достойни за него, че няма да се примирим, ако го загубим, макар че борбата за него може да ни измъчва. То нерядко е връх на хубавите чувства, но и преход към по-значителни утрешни търсения.

За да е щастлив, човек трябва да е удовлетворен от живота си, трябва така или иначе да е доволен от света. Защото ничий живот не е изолиран; животът на човека обхваща не само онези събития, които се извършват от самия него, но и тези, които се извършват в заобикалящия го сват.

Така щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш.  Трябва да си щастлив, че се събуждаш, че имаш приятели, че можеш, че знаеш, че искаш и че живееш! Щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш...