вторник, 4 юни 2013 г.

ТИ НОСИШ ЩАСТИЕ...

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че „щастието му е изписано на лицето”. Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка. Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот. Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат. Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. То е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка или в какво се осъществява за всеки един от нас. Това е състояние на съзнанието, на душата. По тази причина щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи.

От целия външен свят най-голям принос за щастието на човека имат другите хора. Едно специфично явление е, че щастието на едни хора влияе на щастието на другите. Някои хора допринасят за щастието на останалите дори само с това, че са щастливи. Връзката между щастието на различните хора се проявява не само в тези случаи. Не е необходимо да сме допринесли за щастието на другия човек, за да може негово щастие да усили нашето. Самата гледка на чуждото щастие може да ни радва. Защото щастието създава около себе си атмосфера на щастие: то се предава от един на друг. Сред щастливите е най-лесно да бъдеш щастлив, Щастието на някои хора е дори необходимо за щастието на отделния човек, а именно на неговите близки. Не е вярно, че веки се грижи само за собственото си щастие. Понякога от чиста симпатия се стремим да допринесем за чуждото, защото нещастието създава тягостна атмосфера и са пренася на нас самите.  Щастието се състои в удовлетворение от живота като цяло. Щастливият живот се усеща като нещо положително, от него човек е удовлетворен. Същественото не е в това, което човек притежава, а как чувства това, което притежава.
Щастието много или малко ни държи в приятно напрежение, изпълва ни с красива самоувереност, но и с неутолима жажда да му доказваме, че сме достойни за него, че няма да се примирим, ако го загубим, макар че борбата за него може да ни измъчва. То нерядко е връх на хубавите чувства, но и преход към по-значителни утрешни търсения.
За да е щастлив, човек трябва да е удовлетворен от живота си, трябва така или иначе да е доволен от света. Защото ничий живот не е изолиран; животът на човека обхваща не само онези събития, които се извършват от самия него, но и тези, които се извършват в заобикалящия го сват.
Така щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш.  Трябва да си щастлив, че се събуждаш, че имаш приятели, че можеш, че знаеш, че искаш и че живееш! Щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш... 


Няма коментари:

Публикуване на коментар