За миг да бъда слаба,
веднъж да си
призная,че „НЕ МОГА”
за миг в ръцете ти да
се разплача
да покажа чувство на
тревога
За миг един сълзата
ми да блесне
като диамант върху
дланта ти
да се сгуша като
малко бебе,
за миг един поне,
сърцето ти да слушам.
И стоварва се света
отгоре,
и мечтите рухват над
главата,
и е тъмно там във
здрача
за миг един ти подари
ми светлината.
А мига, той бързо ще
отмине
и ще се усмихна пак
тогаз
и тя болката ще мине
ще сложим маските
завчас.
Нещо, не особено усмихнато, не от най-позитивните ми статии, но нещо истинско, искрено, лично, почувствано, преживяно, просто нещо за всички приятели с истински души !
