Една по-различна година – 2012 – край или ново начало ?!?

Всеки човек в края на годината си прави известна равносметка на изминалите събития, какво и как е успял да постигне, и какво не... Сега ще ви разкажа за моята година, защо ли, ами защото сте в моя блог, защото тук имаме за цел да се усмихваме, и защото с този разказ искам да изрисувам усмивки на лицата на хора, които ще спомена по-долу.

Всичко започна с една любов, в новогодишната нощ ставали чудеса...завъртях се около бл.148 на един столичен квартал и взех,че се влюбих :–) е както става повечето пъти в моя случай – в неподходящ човек. Обичахме се месец и взе,че полетя към Америка – ей така, да е колкото се може по-далеч, толкова ли пък да съм страшна  НЕ ЗНАМ :–) Ред сълзи, ред сополи, малко кофти настроение и всичко мина....то така се случва при повечето раздели - малко драма и далеч от очите-далеч от сърцето. 

Тук обаче идва най-съдбовната ми среща за 2012. През Януари взех, че се записах на курс в M3 College. Мислех си – нормално място за обучение, ще послушам малко, я научила, я не нещо и толкова. ДА АМА НЕ!!! Цялата ми 2012 мина под името M3, и продължава.... Какво ме накара да остана там и да смятам, че това място е едно от най-значимите неща за моята година ли? ..... Ами всичко. Тук получих не просто знания, тук се сдобих с увереност, започнах да виждам в какво наистина съм добра, започнах да коригирам грешки, да се уча от опита на хора минали по моя път, да си сверявам часовника с мненията на различни и добри в своите си области професионалисти, започнах много собствени инициативи като този блог, приех усмивката си като кауза и накарах много хора да се усмихват. В М3 College намерих нови,прекрасни приятели и партньори. Една атмосфера, която не може да бъде изписана с думи, едни приятни личности, в много и разнообразни сфери на живота и бизнеса, или просто за да не ставам многословна ще използвам едни мои лични определения:

„М3 College е вдъхновение „ и „М3 College е най-новият наркотик, към който е препоръчително да се пристрастите – страничните ефекти са само положителни”.

За финал по темата за моят втори дом колежа ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на основноте виновници да се пристрастя към този наркотик – Милена Стратиева, Мария Ангелова, Добринка Бързачка, Димитър Танков, Александър Христов, Жустин Томс, Александър Попов, Иванка Мавродиева и още много и много и много преподаватели и курсисти, вече приятели.

Така в курсове и работа мина пролетта, мина и там дойде изненадата.
Лятото съответно мина в много емоции. Щастлива за развитието си в бизнеса, щастлива от хубавите хора около себе си прекарах най-прекрасното лято. Е почти идеално беше ... започнах основен ремонт у дома...кошмар....майстори, стрителни материали, тотално разбутано жилище, мнения на цялата фамилия...ужас, едвам го надвих признавам си...много ми беше трудно, докато хем си направя жилището каквото аз искам,хем удовлетворя желанията и мненията на брат ми, мама и тати видях голям зор...Тук пък имах огромното щастие да имам до себе си най-страхотния и истински приятел на света, моята сестра по съдба и душа Мирена Първанова. Пренесох се да живея в тях....луд луд купон измежду нервите по ремонта. Много я обичам и нея и цялото и семейство които в продълвение на цял месец ме отглевдаха като собствено дете. Миренка си знае, че е най-заклещения в сърцето ми човек, и знае колко много я обичам, но въпреки това пак ще и го кажа – ОБИЧАМ ТЕ! ......

Мина месец, ремонта поприключи и дойде време за море.....Три дами се запътихме към морския бряг. Беше жестоко, за пореден път си намерихме нови и нови готини хора, с които да контактуваме, с които да се сприятелим, останаха много спомени и моменти, но повечето не са за пред публика :):):):):):):):)

След множеството морски емоции дойде време за ново начало в офиса т.е. нов офис на AR TRAVEL CENTER. Преместихме се на пъпа на София и започнахме да дерзаем и продължаваме, не спираме, правим грешки, имаме успехи, като всички се гордеем, срамуваме се, просто се борим да сме себе си, и хората да ни подкрепят защото им даваме това, от което имат истинска нужда – емоция и усмивки.

Дойде и настоящият месец Декември...той започна със стрхотен уикенд за студентския празник в едно малко селце до Мелник с една също нова за мен, но сигурна съм прелестна компания от пернишки момчета, които също мисля, че ще са едни добри мои приятели в бъдеще....точно с тях и ще изпратя 2012та. Една от огромните изненади, които получих предколедно бе и поканата от SDI Brokers за коледното им парти. Просто ме разтопиха бившите ми работодатели и ми доказаха, че когато си позитивен и искрен с хората, те те помнят с добро и те уважават, дори и пътищата ви да се разминат в даден момент....... а края на света съм убедена, че няма да настъпи сега – прекалено много неща още имам да свърша, за да накарам всички около мен да се обичат и да се усмихват.

Като финал просто ще кажа, че през изминалата година разбрах, оцених и преосмислих много неща, но най-вече знам, че съм щастлива, защото имам най-хубавото семейство (страхотен брат, най-грижовните родители,баби и дядовци), имам прекрасни и верни приятели, които много обичам, малко са, но са ценни и никога не бих ги изгубила, имам работа,която обичам, имам амбиция да постигна още много, имам около себе си хора, които ми показват постоянно, че си заслужава да не спирам да съм себе си и най-вече имам усмивката си, а тя ме топли и в най-мразовитата зима!!!

МИГ

За миг да бъда слаба,

веднъж да си призная,че „НЕ МОГА”

за миг в ръцете ти да се разплача

да покажа чувство на тревога

За миг един сълзата ми да блесне

като диамант върху дланта ти

да се сгуша като малко бебе,

за миг един поне, сърцето ти да слушам.

И стоварва се света отгоре,

и мечтите рухват над главата,

и е тъмно там във здрача

за миг един ти подари ми светлината.

А мига, той бързо ще отмине

и ще се усмихна пак тогаз

и тя болката ще мине

ще сложим маските завчас.

Нещо, не особено усмихнато, не от най-позитивните ми статии, но нещо истинско, искрено, лично, почувствано, преживяно, просто нещо за всички приятели с истински души !

One Place - Million SMILES - M3 Communication College

Наистина пиша доста рядко тук май, но вътрешно знам, че е правилно; все пак нещата трябва да идват от сърцето ми, не просто по задължение :):):)

Е, днес сърцето ми е ужааааасно доволно и нямаше как да се избегне тази статия :) От малки на всички ни е досадно да ходим на детска градина, на училище, на лекции............аз обаче намерих място, в което ученето е повече от удоволствие, повече от желание, повече от тръпка. Ученето тук е едно своеобразно пътуване към необятните острови на знанието :):):):) Малко метафори никога не са излишни, но по-интересното е кое е това място.......няма да ви държа в неведение, няма да го пазя само за себе си, подарявам ви го, за да може и вие да се възползвате, да го посетите, да му се насладите, а аз ви гарантирам, че хората там неминуемо ще ви накарат да се усмихнете - M3 Communication College :):):):):) И не, това не е реклама - това е преживяване, това са приятели, това е чувство или както самата аз го нарекох - това е новата дрога, започнеш ли няма спиране.

Виждате ли усмивките по лицата на всички, това правят хората там - даряват усмивки и много много знания. Ето как аз чувствам това място:

"M3 College е място, в което може да откриеш всичко. Посрещнат от приветливите усмивки на хората в колежа, всеки път се зареждаш с желание за повече и повече знания. Една приятна и уютна обстановка те потапя в спокойствие и същевременно насочва вниманието ти към собственото ти усъвършенстване. Екипа на M3 College е уникален, хора вярващи в каузата си, от чиято енергия няма как да не се заредиш. Преподавателите - е за тях думи нямам!!! Страхотни професионалисти, от които може да почерпиш неизмерими количества знания и опит за реални проблеми в ежедневната работа...и не само професионалисти, те са великолепни хора, които просто ти влизат в сърцето и остават там. В това вълшебно място всичко е като една приказка - усмихнати хора, приятни разговори, шеги, много нови знания, много забавни и поучителни игри, просто много емоции. M3 College е наркотик - започнеш ли го, спиране няма! И за финал ще кажа само едно - това е мястото, в което освен знания и практическо усъвършенстване ще намерите много нови приятели, хора, които си заслужават да опитате, защото ние преди всичко сме личности и имаме нужда от емоции :):):) "


И за капак тези сладури ми дадоха и награда - как да не им се радваш.....И понеже не искам да натоварвам с прекалено надути фрази само ще посъветвам да опитате, а аз - АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ И ДОГОДИНА :):):):):):):):):)

По социално отговорни - ей така по детски :)

Днес е един от любимите ми празници - 1-ви Юни Ден на Детето ! Защо ми е любим ли, защото детското в мен не само, че не е умряло, но и все още заема голяма част от съществуването ми. Целият стремеж да накарам всички вас да се усмихвате по-често е породен именно от това детско там вътре :) 

Нещо по-сериозно,  което ако се обмислите и се опитате да направите няма  начин да не ви засипе с усмивки - не само ваши, но и на всички наоколо

На този ден осъзнатите и работещи, мислещи хора би било прекрасно не просто да отидат до близкия магазин за играчки и да купят по нещичко за собственото си дете, но да се сетят за всички деца, на които няма кой да им купи подаръче, да се огледат и да се опитат (дори с нещо мъничко) да подредят по-добре света около самите тях....когато света около самите нас е по-хубав ще го направим такъв и за всички деца, които в бъдеще ще са гръбнака на новото ни общество. Не е нужно да сме помпозни, не е нужно да прекаляваме с "престорена" загриженост, не е нужно да търсим потупване по рамото, не е нужно да чакаме пример - трябва просто да вярваме, че радвайки детските сърца правим най-голямото добро на света. Дори с един мъничък жест към едно детенце оставено по безброй причини да расте само ще направим една малка крачка към една голяма промяма в мисленето на съвременното общество. За мен да променяш света наоколо към по-добри нрави, към позитивизъм и благородство е нещо, в което човек трябва от сърце да вярва, за да се получава истински, а не просто "за слава".  И точно тук е мястото да благодаря на M3 College за събитието, от което бях част снощи, а именно PR Thursday на тема „Каква е ролята на социално отговорните кампании за бизнеса?“ - наистина бяхме убедени, че без социално отговорна политика един бизнес няма бъдеще. Повече такива събития и разговори на тази тема са пътеката, по която трябва да мине развитието на бизнеса в България, за да запазим човешкото в себе си дори в едно време, където материалното е взело връх. 

И тъй като не искам да бягам от мисията си да карам хората да се усмихват по-често, което може в някаква степен да се възприеме като социално отговорна кампания ( все пак усмихнатите хора са далеч по-ефективни във всяка една област и занимание ), та заемайки се с тази "мисия" искам да ви споделя колко усмивки може да донесе един елементарен и малък жест. На въпросното PR събитие снощи, в течение на коктейлните разговорите по темата заедно с Миряна Захариева и Зоран Арсовски (digital marketing assistant в NESTLE ) някак случайно ми излезе от устата изречението "охххх как ми се дояде шоколад"......ееее това беше най-бързото сбъдване на изказано на глас желание, което съм получавала. Г-н Арсовски извади от чантичката си един ексклузивен и нов продукт на Nestle, който ми подари, за да задоволи желанието ми за сладко :) Благодаря му искрено, първо защото жеста ме трогна, второ защото накара да се усмихна не само аз, но и всички наоколо, и трето защото вкуса наистина си заслужаваше :):):):) Това си беше моят подарък за 1-ви Юни, защото като едно малко детенце аз се радвам на нещо малко и сладко, но в подходящия момент :)

И накрая наистина ми се иска днес специално да изкарате от себе си онези палави дечица, тичащи боси по улиците, УСМИХНАТИ, ВЕСЕЛИ и ИСКРЕНИ. Ей така по детски да се усмихнем, да сме искрени, любопитни и търсещи, да вярваме в доброто, нереалното, да помечтаем, да се мотивираме за постигане на невъзможни неща, да потърсим приятелите си, за да си "поиграем"; просто да сме наивни за добротата и блясъка в очите на хората, да си вземем по един шоколад и да се омажем целите или с други думи - да бъдем деца днес с ОГРОМНИ УСМИВКИ:)

Нещо лично...част 1

Не съм от най-редовно пишещите хора в блога си, но за тази работа си се иска вдъхновение, поне в началото :) ето го вдъхновението днес :)

 Няколко сериозни събития напоследък ме накараха сериозно да се замисля за важните неща в ежедневието. Всички имаме напрегната работа, всички се чудим как да си подредим задачките така, че да успеем с цялата купчина ангажименти, всички имаме сметки в края на месеца, всички сме зарязвани от гаджета, всички страдаме по несподелени любови, .............., но успяваме ли всички истински да оценим хубавото около себе си и да изкараме от сърцата си усмивките по лицето?!?

На 22.05.12 около 3:00 през нощта се събудих от така известното вече на всички ни земетресение, да уплаших се много, бях съвсем сама, но знаете ли - усмихвах се, макар и уплашена, макар и сама се усмихвах...и ми беше някак по-леко, дори със съседите по пижами пред блока се получи весело, смеехме се на шантавите пукликации във фейсбук и се успокоявахме взаимно. Момент, в който едни почти непознати хора ти носят чувство на сигурност. И знаете ли кое беше най-уникалното нещо, което видях онази нощ - ДЕЦАТА. Те най-искрено се радваха на факта,че нощес са на пясъчника пред блока и могат да си играят всички заедно. Това е магия - да откриеш красотата в едно бедствие и да забравиш злобата и егоизма.

Страха от труса дори не си го спомням вече, но лицата на тези дечица никога няма да забравя! Такова послание ми се иска да носи и тази публикация, не искам да ви връща към онази страховита нощ, искам само да ви припомни кога за последно сте били усмихнати ОТ СЪРЦЕ, и каква е била причината, и когато се сетите, моля ви усмихнете се отново :)

www.travelcenterbg.com

 

 

Рецепта за УСМИВКИ :)

Пролет е, чудя се как да опиша състоянието си в момента...Има едни интересни моменти, в които цялото ти същество е пропито от спокойствие, нежност, любов.....пролетна и цветна красота. Точно за тези моменти живеем.........
Казах, че ще направя всичко да предизвикам усмивки по лицата на всички, които ще прочетат тези аматьорски статийки..... И точно това искам, искам хората да се усмихват, искам да виждам позитивното мислене и блясъка в очите на хората наоколо.

А как да се случи това???.........В разгара на един страхотен празник като Гергьовден, имам една рецепта за усмивка:):):)...

Необходими продукти:
1 разрошено и току що събудило се човече
1 чаша горещо кафе с мед и мляко (може и друга любима сутрешна напитка)
1 устройство, от което може да се възпроизведе звук :)
1 любима весела песен
1 телефон

Начин на приготвяне:

Ставате от леглото, минавате покрай огледалото си и няма как да не се разсмеете на абсурдната гледка на рошавото АЗ, която виждате, хвърляте една подигравка по свой адрес, минавате покрай лаптопа, уредбата, касетофона или там какъвто и да било уред за издаване на звук и пускате на MAX VOLUME любимата си песничка. Хващате четката за зъбки и с леки танцувални движения прекарвате известно време в нещо неопределено - хем си миете зъбите, хем танцувате, хем се смеете, абсурдна гледка, ама много зареждаща с настроение. Сега хващате чашката с любимото за мен кафе, взимате телефона и пускате SMS на двама, трима приятелчета от сорта: " ако си без бельо - усмихни се" :):):):):):) Майтапа е голям, а настроението, с което денят ви се зарежда е незаменимо :):):)

ПОЖЕЛАВАМ ВИ УСПЕХ!!! ииииии УСМИХНЕТЕ СЕЕЕЕЕЕЕЕЕ :):):):)

Не съм спряла да се усмихвам цяла седмица на слънцето:):):) За жалост ужасно натовареното ежедневие,което ме сполетя тези дни ме лиши от възможността да зарадвам хората с нещо усмихнато тук. Обещавам да се реванширам, а сега като предвестник на доброто настроение и многото усмивки Ви предлага да се насладите на една страхотна лятна песничка :):):)

http://www.youtube.com/watch?v=I3pdwObVVSA

Приключение без граници

Днес имам и още нещо специално, което да допринесе за голяма усмивка. Без абсолютно никакво усилие може да се превърнете в авантюристи пътешественици, а и без средства.

Една специална игра се провежда до края на седмицата във facebook, отговаряш на 1 въпрос и вече участваш - лесно нали :)

А наградата се тегли още в събота - и каква е тя - УИКЕНД в ИСТАНБУЛ, мноооого яко :):):)

Вижте сами и опитайте късмета си, не ви струва нищо, а вероятността да сте късметлията е голяма.

Е СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ СЕ УСМИХНЕТЕ, АКО СПЕЧЕЛИТЕ !!!

https://www.facebook.com/artravelcenter

Усмивката на стиха

Страхотен ден е днес - слънчев, свеж, пролетен, ден за усмивки :) Реших днес да Ви споделя едно свое лирическо отклонение, стих,който се надявам да ви накара да се усмихнете и да почувствате любовта в сърцата си !

ЧУДО 

Усещаш ли, че чудо любовта е!

Търсиш ме сред хиляди лица,

търся те и аз в нощта.

Очите като птици в простора,

кръжат из множеството хора.

Сърцето ми тупти, не спира,

без теб усеща, че умира.

Обича е, за теб копнее,

съблича се и ти разкрива,

колко душата е красива.

Изведнъж небето светва,

виждам те, не мога да повярвам,

към мене тичаш,

и разбират всички колко ме обичаш.

Любовта е дар, не трябва да я крием

И сълзи, усмивки, дъжд от мигове прекрасни

ти даряваш ги без лихви,

летиш, сърцето ти подскача,

очите греят като на хлапаче,

влюбен си, не го отричай, то се вижда,

кажи, и другите да знаят

КАКВО БОГАТСТВО ЛЮБОВТА Е!

http://www.youtube.com/watch?v=V4Wuj22RXLE

УСМИВКАТА НА БУЛКАТА

Как започна деня ми днес? .... Пиейки сутрешното си кафе разгледах последни публикации във facebook профила си и познайте на какво се натъкнах там......на булкаааааааа. Снимките от моминското парти на моя приятелка ме провокираха не само да се усмихна широко, но пробудиха в мен и желание да споделя усмивката си.

Не знам дали е интересно, не е и нещо непознато, но пък е толкова истинско да видиш щастието на влюбена двойка и личицето ти да засияе с огромна усмивка.

Много благодаря на специалната бъдеща булка Мирянка, с чиито снимки днес направих деня си специален, вълнуващ, влюбен, слънчев и най-вече много, много, много УСМИХНАТ !!!

УСМИХНЕТЕ СЕ И ВИЕ, ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН!!!

Ето, че и аз успях да сътворя така бленувания блог. Все още е твърде странно какво точно ще може да намерите тук, какво ще прочетете и как ще го разберете, но едно е сигурно - ЩЕ СЕ УСМИХВАМЕ МНОГО!

Като за първа публикация дори нямам ясна концепция, но и това ще се случи .... тези дни :) Колкото и тривиално да звучи, целта ми е всеки, докоснал се до моя свят да заобича живота повече и повече, и повече, и повече......и така до безкрай.

И тъй като съм в самото начало ще използвам една любима моя мисъл, която се надявам да стане любима за мнозина :

"Да играем, защото ни се играе; да скачаме, защото ни се скача; да плуваме, защото ни се плува. С други думи да бъдем, в най-добрия смисъл на словото, АМАТЬОРИ. Да играем, и когато не ни се играе; да скачаме, и когато не ни се скача; да плуваме, и когато не ни се плува.  С други думи да бъдем, в най-добрия смисъл на словото, ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. "

Христо Ганев