Коледният дух, приятелю!

Светът днес е много различен, а помниш ли като бяхме деца, а помниш ли онези безгрижни празнични дни, в които се смеехме без спир. Дните, когато знаехме, че тати се маскира като Дядо Коледа, но му се радвахме искрено. Дните, в които светлинките блещукаха някак празнично и бананите бяха дефицит. Дните, в които снега бе до колене, шейните летяха по улиците и не ни беше страх, че някой скоростен автомобил ще ни прегази. Дните, когато на Коледа бе истински празник...Исками се тези дни да се върнат...иска ми се да седнем пред камината и да гледаме за пореден път „Сам вкъщи“, без да плюем телевизиите, че не си сменят репертоара. 

Къде отидоха днес тези празнични чувства?...Дори снегът го няма, някакви насила украсени дръвчета поблещукват из града, но блясъка не се отразява в хорските очи. Всички са свити, замислени, вглъбени в ежедневието си и просто ей така минават едни празнични почивни дни.

Нима всичко в този свят е пари, приятелю ?!? Нима на пръсти се броим хората, живеещи за едната малка емоция!?! Та нали няма по-хубаво от това да има на кой да опаковаш сърцето си за Коледа; Та нали няма по-хубаво от това да усетиш топлината на любимите хора в студените декемврийски дни пред блесналата елха; Та нали няма по-хубаво от това да кажеш „ОБИЧАМ ТЕ“ на хората, за които те е грижа...колко струва всичко това, приятелю?....Нищо ще кажа, защото истинския коледен дух не е в скъпите подаръци и отрупаните маси...истинската коледа, приятелю, е в сърцето ти и в усмивката, която грее на лицето ти, когато си сред близки и роднини.

Всички пожелават милион блага в тези празнични дни...но тук няма да откриеш тези неща. Аз ти желая, приятелю, да си здрав, за да имаш сили да правиш повече и повече добро, да си силен, за да можеш да понесеш цялата обич в сърцето си, да си търпелив, за да може да раздадеш обичта си и на онези, които не я заслужават; Пожелавам ти, приятелю, да обичаш себе си в този порочен свят и да съумяваш да се раздаваш за хората, защото всичко в този свят рано или късно се връща; И никое добро, приятелю, дори и най-малкото, не остава без смисъл!!!

Обичайте се и си го показвайте!!!

НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ГОЛЕМИ НЕЩА НА ТАЗИ ЗЕМЯ - САМО МАЛКИ НЕЩА С ГОЛЯМА ЛЮБОВ!!!

И последната илюзия умря...

Бог да пази България!!!...или това, което е останало от нея.

Стотици дни едни протестират, други контрапротестират, трети окупират, четвърти отхвърлят бежанци, пети стачкуват....и така всеки ден едно и също...и така всеки от своята си гледна точка все е нечия жертва, кой на това правителство, кой на предното, кой на по-предното...и така всеки иска промяна, но ако може да му падне промяната от небето.

Едни се самозабравили от поредни години власт, други жадни за тази власт, трети идеалисти, но без власт...и пак така различни, разнообразни, но всички жертви едни на други. Властимащите жертви на протестиращите - не могат да работят в тази обстановка. Протестиращите жертви на властта - не им осигурява работа. И така – кръговрат....и така чезнат всякакъв морал и ценности...и така чезне всяка капка добро, и наоколо само агресия и агресия и агресия...

Нима омразата, страха, разединението, ината са единствените качества, които имаме като народ. Нужно ли е днес два големи града да се блокират, за да може да си мерим знаменцата по улицата. Нужно ли е да се мразим по между си, защото единя има различни виждания от другия.

И питам аз, докато вече стотици дни обикаляте центалнитте улици на големите градове всеки с каузата си, докато стотици дни се правите, че пред кабинетите ви хората нямат какво да ви кажат, докато отлагате лекции и блокирате градове за манифестации...кога и как работите, кога и как се образовате, кога и как ви остава време да прегърнете и възпитате децата си, кога и как осъвършенствате себе си, кога за последно дарихте и получихте усмивка?

Защото Тя промяната  не идват така изведнъж...живота ни вечер като се приберем след цял ден крещене по площада няма да е по-хубав, нито проблемите ни по-малко; държавата няма да е на ниво и няма да сте успешни управляващи, ако си стоите в кабинетите и чакате „бурята” да отмине като лошото време; няма да станете по-добри професионалисти като стоите в аулите с лозунги, а не с книги и учебници; Проблема на хубавата ни родина сме ние всички хора и закърнялото ни мислене в стил „Мен ми е добре като на Вуте му е зле”, в стил „Тези преди мен са виновни”, в стил „Аз го лъжа, че работя, той ме лъже, че ми плаща”, в стил „Той пък за какъв се мисли”, все чуждата паничка ни е по-интересна, все ние знаем как точно да стане, ама не съвсем...

А тези, малкото, които споделяме тезата за позитивизма и започването на промяната от собственото ни ЕГО и гнездо, тези, които влагаме сърцето си във всяко начинание сме луди, отричани и уж „абе те нямат никви проблеми, за т’ва така приказват”...но дали е така...дали силата на един човек не е в това да намира решение вместо да се оплаква от проблема.

Хубавите неща в живота стават бавно, с МНОГО ТРУД, с много ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ, САМОКРИТИЧНОСТ, те се случват СТЪПКА ПО СТЪПКА, ЧОВЕК ПО ЧОВЕК...ако всеки от нас се промени и знае какво иска,така ще промени и света около себе си. Защото начин винаги има за всеки, независимо колко е богат или беден – стига да смени ъгъла си и да потърси вината първо около себе си.

НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ГОЛЕМИ НЕЩА НА ТАЗИ ЗЕМЯ - САМО МАЛКИ НЕЩА С ГОЛЯМА ЛЮБОВ!!!

I Was Here ...

Две големи блеснали очи, търсещи одобрение от толкова страни...

Две нежни и топли ръце, копнеещи да задържат в тях едно сърце!

Живот, кратък, изплъзващ се за миг, минаващ почти без следи...

Ще минат минути, часове, дни и години, ще свърши и нашият миг, но дали ще остане да свети мига в безкрая, това решаваш единствено ти.

Именно на това е посветена една песен на прекрасната Бионсе – „I was here”, която провокира в мен вдъхновението за малко размисли и страсти J

Какво преследваме в живота си – пари, любов, здраве, слава, власт.....?

Нима не е по-важно да усетим себе си точно там, на нашето място, сред нашите хора, да се усетим и изживеем така, че всички около нас да се усмихват споменавайки името ни.

1. Да се стараем да сме здрави, да пазим тялото и душата си, да ценим даденото ни, защото всяка лоша мисъл ни разрушава, а без да сме здрави всичко е безсмислено.
2.  Обичаш ли, обичай от сърце, обичай истински и дълбоко, обичай без условия, обичай без да чакаш да си обичан, обичай и се раздавай, без да искаш да ти дават. Емоцията, която получаваш, когато раздаваш любовта си е безкрайно голяма, няма значение дали ти отвръщат, когато знаеш, че ти си дал необходимото, непременно ще оставиш следа в душата и ума на човека отсреща.
3.   Работиш ли, работи с желание, работи вдъхновено, търси нови полета, развивай се, бъди любознателен, не се прекършвай пред трудностите, влез дълбоко в материята си и ще я обикнеш още повече. Не позволявай да влизаш в монотонността, сам чети повче, сам търси нови и непознати страни на това, с което се занимаваш. Всеки може да е професионалист във всичко, стига да го иска истински, от сърце, да усеща себе си в това, което прави, да успее да вкара емоция и в най-скучната работа. Има една страхотна фраза, която си повтарям ежедневно:

„ Да тичаме, защото ни се тича;  да скачаме, защото ни се скача; да плуваме, защото ни се плува; с други думи, да бъдем АМАТЬОРИ в най-добрия смисъл на думата.
Да тичаме, и когато не ни се тича; да скачаме, и когато не ни се скача; да плуваме, и когато не ни се плува; с други думи, да бъдем ПРОФЕСИОНАЛИСТИ в най-добрия смисъл на думата“

Хубаво е да се усмихваме, дори когато не сме съвсем добре, да се усмихваме, дори когато искаме да изкрещим, да оставяме в хората хубави спомени за себе си, защото всеки човек е важен и всеки човек остава следа в съзнанието поне на един друг човек.

ТИ СИ ВАЖЕН И АЗ СЪМ ВАЖНА, ИМАМ МНОЖЕСТВО ТРЕВОГИ, НО СЪМ ЩАСТЛИВА. ОБИЧАМ ПРАВИЛНИ И НЕПРАВИЛНИ, ГРЕША РЕДОВНО, НО СЕ ГОРДЕЯ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ПОСТИЖЕНИЯ. ИМАМ НАЙ-ПРЕКРАСНОТО СЕМЕЙСТВО, НА КОЕТО ДЪЛЖА ВСЕКИ МИГ! И ДА, АЗ ЖИВЕЯ ИСТИНСКИ!!!!

Дъждовно...

Студено Е, И Някак Мрачно,

Отекват Гръмотевици В Тишината

Дъждът На Едри Капки Пада
Вятъра Се Носи В Безкрая.

 
На Прозореца Седя И Пиша,

Мисълта Ми Спира Се В Твоите Очи,

И Мислено В Дланите Се Сгушвам,

В Топлината Ти Потъвам До Зори

Мълча, И Думичка Не Казвам Даже,

Само Допира Ти Чувствам, И Горя.

Усмивка Тънка Се Прокрадва,

Живея, Наслаждавайки Се На Мига.

А То Вали, Не Спира

Бавно, Нежно Като Ласка

И Вали, Вали, Не Спира,

Мисълта Към Тебе Тласка.

НЕ СПИРАЙТЕ ДА ОБИЧАТЕ !!!

АЗ ЩЕ ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ

Днес ама съвсем искрено се замислих, "абе дали аз не съм прекалено глупава и някъде изпускам нишката в размислите на политическия ни елит"...
 Профил:

Пол: жена
Възраст: 24
Образование: висше

С този си профил съм  част от "платените лумпени", които провокират безредици по столичните булеварди...всекидневно си мечтая да хвърля по няколко бутилки срещу беззащитни националисти и да обиждам бедните депутати в парламента...

Сега няколко думи сериозно!!!

Не мога да разбера как гражданите на една и съща държава могат да се държат като обитатели на две различни планети. Днес изгледах няколко интервюта на различни политици и "важни клечки" и наистина смятам, че тези хора мислят, че говорят на доста слабоумен народ. Не съм кой знае какъв експерт, но нито се държат по етикета, който парламента изисква, нито говорят и се изразяват правилно, да не споменавам, че самите им твърдения са си абсурдни, без смисъл и изключително подценяващи мислещото гражданско общество...защо не и обидни!

Шести ден хората са по улиците, шести ден се нарушава нормалното ежедневие, шести ден има блокирани улици, шести ден цялата сила на МВР е принудена да е падар по площадите,защото има шепа "луди", които търсят сцена за изява и шести ден в парламента се правят, че нищо особено не се случва на няколко крачки пред тях.

АБСУРД!!!

Хората били докарани с автобуси от провинцията, хората не знаели какво искат, хората не дали шанс да проработи кабинета, хората не били узрели за новите-стари управници, хората сами си ги били избрали, хората, хората, хората, а те хората продължават да се борят и работят, за да живеят горе долу сносно и вместо да се приберат и да се насладят на дома и семейството си, ей така за разнообразие след работа, почти като на терапия, излизат да покрещят по площада.....

Наистина е време някой да удари един ама много силен "шамар" на целия "политически елит" в България...шамар, който да им покаже, че не съдим за управниците по тяхната партийна принадлежност, по банковите им сметки и роднинските им връзки - съдим за тях по това какво правят, как си вършат работата и по-важно, какви резултати има от тяхната работа - преди и сега, защото ако човек не е бил съвестен в дейностите си преди да излезе "под прожекторите" не мисля, че може да работи съвестно и след това.

АЗ ИСКАМ ДА ГЛАСУВАМ ЗА ЛИЧНОСТИ!

АЗ ЩЕ ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ И ЩЕ РАЗВИВАМ ТУК БИЗНЕСА СИ!

АЗ ЩЕ СЕ БОРЯ ДЕЦАТА МИ ДА СА ЩАСТЛИВИ ТУК - ПРИ СЕМЕЙСТВОТО СИ!
АЗ СЪМ УСМИХНАТА И УСПЕШНА И ИСКАМ ДА СЪМ ТАКАВА В ДЪРЖАВАТА СИ!!!

УСМИХВАЙТЕ СЕ, ПОЗИТИВИЗМЪТ НИ ЩЕ ГИ ПОБЕДИ !

ТИ НОСИШ ЩАСТИЕ...

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че „щастието му е изписано на лицето”. Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка. Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот. Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат. Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. То е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка или в какво се осъществява за всеки един от нас. Това е състояние на съзнанието, на душата. По тази причина щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи.

От целия външен свят най-голям принос за щастието на човека имат другите хора. Едно специфично явление е, че щастието на едни хора влияе на щастието на другите. Някои хора допринасят за щастието на останалите дори само с това, че са щастливи. Връзката между щастието на различните хора се проявява не само в тези случаи. Не е необходимо да сме допринесли за щастието на другия човек, за да може негово щастие да усили нашето. Самата гледка на чуждото щастие може да ни радва. Защото щастието създава около себе си атмосфера на щастие: то се предава от един на друг. Сред щастливите е най-лесно да бъдеш щастлив, Щастието на някои хора е дори необходимо за щастието на отделния човек, а именно на неговите близки. Не е вярно, че веки се грижи само за собственото си щастие. Понякога от чиста симпатия се стремим да допринесем за чуждото, защото нещастието създава тягостна атмосфера и са пренася на нас самите.  Щастието се състои в удовлетворение от живота като цяло. Щастливият живот се усеща като нещо положително, от него човек е удовлетворен. Същественото не е в това, което човек притежава, а как чувства това, което притежава.

Щастието много или малко ни държи в приятно напрежение, изпълва ни с красива самоувереност, но и с неутолима жажда да му доказваме, че сме достойни за него, че няма да се примирим, ако го загубим, макар че борбата за него може да ни измъчва. То нерядко е връх на хубавите чувства, но и преход към по-значителни утрешни търсения.

За да е щастлив, човек трябва да е удовлетворен от живота си, трябва така или иначе да е доволен от света. Защото ничий живот не е изолиран; животът на човека обхваща не само онези събития, които се извършват от самия него, но и тези, които се извършват в заобикалящия го сват.

Така щастието е онова чувство, което те кара да не сваляш усмивката от лицето си и да искаш да извикаш, че всичко с теб е наред и нямаш за какво да се притесняваш.  Трябва да си щастлив, че се събуждаш, че имаш приятели, че можеш, че знаеш, че искаш и че живееш! Щастието не е в това, което имаш, а в това, на което се радваш...