НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ГОЛЕМИ НЕЩА НА ТАЗИ ЗЕМЯ - САМО МАЛКИ НЕЩА С ГОЛЯМА ЛЮБОВ!!!

И последната илюзия умря...

Бог да пази България!!!...или това, което е останало от нея.

Стотици дни едни протестират, други контрапротестират, трети окупират, четвърти отхвърлят бежанци, пети стачкуват....и така всеки ден едно и също...и така всеки от своята си гледна точка все е нечия жертва, кой на това правителство, кой на предното, кой на по-предното...и така всеки иска промяна, но ако може да му падне промяната от небето.

Едни се самозабравили от поредни години власт, други жадни за тази власт, трети идеалисти, но без власт...и пак така различни, разнообразни, но всички жертви едни на други. Властимащите жертви на протестиращите - не могат да работят в тази обстановка. Протестиращите жертви на властта - не им осигурява работа. И така – кръговрат....и така чезнат всякакъв морал и ценности...и така чезне всяка капка добро, и наоколо само агресия и агресия и агресия...

Нима омразата, страха, разединението, ината са единствените качества, които имаме като народ. Нужно ли е днес два големи града да се блокират, за да може да си мерим знаменцата по улицата. Нужно ли е да се мразим по между си, защото единя има различни виждания от другия.

И питам аз, докато вече стотици дни обикаляте центалнитте улици на големите градове всеки с каузата си, докато стотици дни се правите, че пред кабинетите ви хората нямат какво да ви кажат, докато отлагате лекции и блокирате градове за манифестации...кога и как работите, кога и как се образовате, кога и как ви остава време да прегърнете и възпитате децата си, кога и как осъвършенствате себе си, кога за последно дарихте и получихте усмивка?

Защото Тя промяната  не идват така изведнъж...живота ни вечер като се приберем след цял ден крещене по площада няма да е по-хубав, нито проблемите ни по-малко; държавата няма да е на ниво и няма да сте успешни управляващи, ако си стоите в кабинетите и чакате „бурята” да отмине като лошото време; няма да станете по-добри професионалисти като стоите в аулите с лозунги, а не с книги и учебници; Проблема на хубавата ни родина сме ние всички хора и закърнялото ни мислене в стил „Мен ми е добре като на Вуте му е зле”, в стил „Тези преди мен са виновни”, в стил „Аз го лъжа, че работя, той ме лъже, че ми плаща”, в стил „Той пък за какъв се мисли”, все чуждата паничка ни е по-интересна, все ние знаем как точно да стане, ама не съвсем...

А тези, малкото, които споделяме тезата за позитивизма и започването на промяната от собственото ни ЕГО и гнездо, тези, които влагаме сърцето си във всяко начинание сме луди, отричани и уж „абе те нямат никви проблеми, за т’ва така приказват”...но дали е така...дали силата на един човек не е в това да намира решение вместо да се оплаква от проблема.

Хубавите неща в живота стават бавно, с МНОГО ТРУД, с много ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ, САМОКРИТИЧНОСТ, те се случват СТЪПКА ПО СТЪПКА, ЧОВЕК ПО ЧОВЕК...ако всеки от нас се промени и знае какво иска,така ще промени и света около себе си. Защото начин винаги има за всеки, независимо колко е богат или беден – стига да смени ъгъла си и да потърси вината първо около себе си.

НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ГОЛЕМИ НЕЩА НА ТАЗИ ЗЕМЯ - САМО МАЛКИ НЕЩА С ГОЛЯМА ЛЮБОВ!!!