понеделник, 27 май 2013 г.

Мъжко момиче...и малко тъга

Колко силно може да е едно сърце... колко търпелива може да е една душа...колко дълго се усмихваме дори, щом напират в нас сълзи... 

Безумни въпроси под подредените коси, влажността в тези усмихнати очи, погледите втренчени в безкрая, самотата в слънчевия ден, вятъра разпиляващ чувства и мечти..... Безброй неизказани думи, безброй въпроси останали нечути...и едно дете, забравило реалността...
Меланхолия една, натежала над мига; "да стискам зъби мога - нали съм мъжко момиче...всеки мой провал сили ми е дал..."
А то е толкоз трудно ... толкова непоносимо трудно, да си сам и насреща за всички... да искаш да викаш,а да се смееш в захлас...да ти се плаче, а усмивка да грее на теб...спокоен да си, а всичко отвътре да те гори...да подтискаш чувства и емоции, да се бориш, да паднеш и да можеш да станеш, да търсиш подкрепа, а да намираш укор...да слушаш, но да не те слушат, да даваш, но да не ти дават, да търсиш, но да не те търсят, да си сам...просто толкова сам. 
И там, когато си напълно сам да намираш себе си в черното мастило. И ей така на "лист хартия" тъгата ще заключим пак. Те редовете ще са тук, ще чакат, пропити от солените сълзи, до следващия миг на слабост, когато над хартията си просто ТИ.

събота, 18 май 2013 г.

Аз имам много психични отклонения и си ги обичам всичките...

Е време беше и за тази статия....не, че някой от познатите ми се съмнява в истинността на заглавието, но не е лоша идея да го поразширя обосновано :):):)

Хората по света са много и различни, по раси, по националности, по език, по вяра и.т.н, но всички ние сме обединени от едно нещо - емоцията! При различни ситуации различните хора реагират по различен начин, но повечето събират емоциите си в едни остановени рамки, които обществото негласно е поставило. Е тук се появявам аз - всяка рамка губи в битката с мен!
Човек има нужда от малко лудост в живота си, иначе никога няма да се почувства свободен! Луд или просто себе си ...Смея се, когато се строполя на земята спъвайки се и хич не ми пука колко хора ме зяпат. Повтарям на хората, че трябва да са позитивни във всяка ситуация, независимо, че верятно им досаждам понякога. Влюбвам се в най-невъзможните момчета в обкръжението ми и дори ми харесва да са невъзможни. Пращам идиотски смс-и посред нощ, с които моля приятелите си да се усмихнат. Впускам се в начинания, в които масата от хора не виждат реално бъдеще, рискувам и не ме е страх да загубя, защото всеки следващ опит е нов шанс. Казвам на хората, когато искам да ги видя и не чакам те да ме потърсят. Ако ми се ходи някъде - отивам, независимо дали има с кой. Обичам да си танцувам сама вкъщи в петък вечер с чаша мента и ми е забавно. Харесва ми да пиша, но още повече ми харесва другите да четат написаното:) Харесвам си се и ми е забавно дори, когато съм само със себе си. Прощавам и на най-безумните грешки, които хоратаз правят към мен. Запозная ли се с даден човек, не мога да спра да комуникирам с него. Привързвам се към хората и редовно си рева върху възглавницата за някой, който по някакъв начин не е около мен. Не се притеснявам, че говоря високо, смея се силно и правя гафове. Намирам време за всичко и всички, които искам в живота си. Не мога да казвам "не" на молби за услуги и често си патя от това. Заливаме се почти всяка сутрин с кафе, изпускам почти всяко второ нещо, което пипна, забравям си ключовете редовно, все си търся нещо в чантата. Говоря бързо, много, понякога безмислено, ръкомахам и изглеждам абсурдно понякога, но съм си аз. Вдигам си телефона по нощите, приемам гости по всяко време и съм винаги готова за начинания, независимо дали е 2 през нощта.

Когато просто си в хармония със себе си, можеш да се забавляваш и сам, и не ти пречи да изкажеш на глас чувствата си, то тогава не ти пука дали някой е предател, дали някой ти е обърнал гръб, тогава просто си живееш живота така, "че да ти е хубаво, когато си спомняш и вероятно да те е срам да разкажеш"

Или както казах наскоро - НЕ СЪМ ФЕНОМЕН-ОБИКНОВЕН ШЕМЕТ СЪМ!

вторник, 14 май 2013 г.

Малко да се "изфукам" с първото си интервю :)



Тази седмица с радост ви представяме новото попълнение в екипа на AV – Силва Колева. Тя е усмихната, чаровна, изключително работлива и инициативна. Истински отборен играч. Стажант мечта. И за да не преразказваме, оставяме я да разказва. Помагаме ѝ с няколко насочващи въпроса:
1.       Добре дошла в екипа на AV, Силве. Как се чувстваш, какви са първите ти впечатления?

За разлика от повечето хора на ново работно място, не съм притеснена по никакъв начин от сблъсъка с една нова материя, освен новия екип. Цялостното ми първо впечатление е страхотно – мили,  позитивни, много амбициозни, целеустремени и методични  млади професионалисти, които следват изградените норми и правила за развитие на правител и печеливш бизнес. Нахъсана съм да успея бързо да вляза дълбоко в материята и да понигна максимално на екипа да постигне целите си, да създаде на компанията „имидж” на един сериозен конкурент на ИТ пазарам който бързо да влезе в челните редици на преуспелите млади предприемачи.

2.       Какво очакваш да получиш от стажа си при нас? Имаш ли желание да останеш в екипа и след това?

Когато се захващам с каквото и да било в живота си никога не очаквам да получа нещо. За мен е важно какво мога да дам, а щом съм вече част от екипа, следователно има какво да дам. Вярвам, че когато човек дава от себе си, той получава обратно много повече. Но, ако трябва да съм конкретна – едно такова начинание може да е трамплин за един млад човек да усвои нови бизнес модели, да се усъвършенства, да надгради себе си. Що се отнася до желанието за оставане в екипа – ако нямам желание няма да се захвана със стажа изобщо ... мисля, че посоката, в която гледам аз бъдещето до голяма степен съвпада с тази на Advanced Vision, тъй че ПОПЪТЕН ВЯТЪР ви/си пожелавам.

3.       Tи си част от отдел Продажби, което хич не е лесна задача. Какво прави продажбата възможна?
Да, част от отдел продажби съм, което е една не лесна, но ужасно интересна задача. Една продажба не е просто размяна на стоки или услуги с материално изражение в сметката на търговеца. Продажбата е емоция, контакт, доверие, дори защо не взаимност. Продажбата е възможна, когато търговеца има зад себе си няколко основни неща: безспорно качествен продукт или услуга, която с течение на времето си остава на високо ниво; отдаден, амбициозен и мотивиран екип; умение да въвлече клиента в емоцията, която продукта ще му достави; постоянство и разбира се усмивка, която отваря много повече заключени врати.


4.       Стига толкова с работата. Как прекарваш свободното си време?

Свободно време е едно много абстрактно нещо в моя живот. Но, не защото го нямам (както повечето хора твърдят), просто защото разглеждам цялото си време като свободно. Занимавам се изцяло с неща, които ми доставят удоволствие, пречупвам всяка ситуация през позитивния и ъгъл и така мога да твърдя, че всеки миг е напълно изживян. С други думи правя, каквото си искам :):):) Имам уникалната способност да разпределям времето си така, че да ми остава по някоя минутка за всичко най-важно като семейство, любими хора, приятели, баскетбол, забавление, лични глезотии и.т.н, като никога не оставям нещо незавършено :) И не съм феномен – обикновен шемет съм :) Все пак най-добре се чувствам, когато чувам музика, заобиколена съм от любими хора, гледам баскетбол, танцувам и се УСМИХВАМ (99,9% от времето ми по принцип т.е съм си супер:):):):):))

5.       Разкажи ни за Project Smile.

По горе споменах, че се чувствам добре, когато се усмихвам.....Точно това е и Проект Усмивка.
Въпросния проект се развива във фейсбук  и в личния ми блог. Имам идея всичко това да се развие чисто физически и реално с малки позитивни кампанийки, като раздаване на значки с усмивки и разни ей такива дребни жестове, с които хората си предават усмивки. Ще се радвам, ако идеята ви допадне и поне веднъж успея и вас да накарам да се усмихнете. А тя идеята е проста – web пространство, в което може да пуснем на воля усмивката си и да заразим останалите с нея 


KEEP SMILING