Е време беше и за тази статия....не, че някой от познатите ми се съмнява в истинността на заглавието, но не е лоша идея да го поразширя обосновано :):):)
Хората по света са много и различни, по раси, по националности, по език, по вяра и.т.н, но всички ние сме обединени от едно нещо - емоцията! При различни ситуации различните хора реагират по различен начин, но повечето събират емоциите си в едни остановени рамки, които обществото негласно е поставило. Е тук се появявам аз - всяка рамка губи в битката с мен!
Човек има нужда от малко лудост в живота си, иначе никога няма да се почувства свободен! Луд или просто себе си ...Смея се, когато се строполя на земята спъвайки се и хич не ми пука колко хора ме зяпат. Повтарям на хората, че трябва да са позитивни във всяка ситуация, независимо, че верятно им досаждам понякога. Влюбвам се в най-невъзможните момчета в обкръжението ми и дори ми харесва да са невъзможни. Пращам идиотски смс-и посред нощ, с които моля приятелите си да се усмихнат. Впускам се в начинания, в които масата от хора не виждат реално бъдеще, рискувам и не ме е страх да загубя, защото всеки следващ опит е нов шанс. Казвам на хората, когато искам да ги видя и не чакам те да ме потърсят. Ако ми се ходи някъде - отивам, независимо дали има с кой. Обичам да си танцувам сама вкъщи в петък вечер с чаша мента и ми е забавно. Харесва ми да пиша, но още повече ми харесва другите да четат написаното:) Харесвам си се и ми е забавно дори, когато съм само със себе си. Прощавам и на най-безумните грешки, които хоратаз правят към мен. Запозная ли се с даден човек, не мога да спра да комуникирам с него. Привързвам се към хората и редовно си рева върху възглавницата за някой, който по някакъв начин не е около мен. Не се притеснявам, че говоря високо, смея се силно и правя гафове. Намирам време за всичко и всички, които искам в живота си. Не мога да казвам "не" на молби за услуги и често си патя от това. Заливаме се почти всяка сутрин с кафе, изпускам почти всяко второ нещо, което пипна, забравям си ключовете редовно, все си търся нещо в чантата. Говоря бързо, много, понякога безмислено, ръкомахам и изглеждам абсурдно понякога, но съм си аз. Вдигам си телефона по нощите, приемам гости по всяко време и съм винаги готова за начинания, независимо дали е 2 през нощта.
Когато просто си в хармония със себе си, можеш да се забавляваш и сам, и не ти пречи да изкажеш на глас чувствата си, то тогава не ти пука дали някой е предател, дали някой ти е обърнал гръб, тогава просто си живееш живота така, "че да ти е хубаво, когато си спомняш и вероятно да те е срам да разкажеш"
Или както казах наскоро - НЕ СЪМ ФЕНОМЕН-ОБИКНОВЕН ШЕМЕТ СЪМ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар