Всеки човек в края на годината си прави известна равносметка
на изминалите събития, какво и как е успял да постигне, и какво не... Сега ще
ви разкажа за моята година, защо ли, ами защото сте в моя блог, защото тук
имаме за цел да се усмихваме, и защото с този разказ искам да изрисувам усмивки
на лицата на хора, които ще спомена по-долу.
Всичко започна с една любов, в новогодишната нощ ставали
чудеса...завъртях се около бл.148 на един столичен квартал и взех,че се влюбих :–)
е както става повечето пъти в моя случай – в неподходящ човек. Обичахме се
месец и взе,че полетя към Америка – ей така, да е колкото се може по-далеч,
толкова ли пък да съм страшна НЕ ЗНАМ :–) Ред сълзи, ред сополи, малко кофти
настроение и всичко мина....то така се случва при повечето раздели - малко драма
и далеч от очите-далеч от сърцето.
Тук обаче идва най-съдбовната ми среща за
2012. През Януари взех, че се записах на курс в M3 College. Мислех си –
нормално място за обучение, ще послушам малко, я научила, я не нещо и толкова.
ДА АМА НЕ!!! Цялата ми 2012 мина под името M3, и продължава.... Какво ме накара
да остана там и да смятам, че това място е едно от най-значимите неща за моята
година ли? ..... Ами всичко. Тук получих не просто знания, тук се сдобих с увереност,
започнах да виждам в какво наистина съм добра, започнах да коригирам грешки, да
се уча от опита на хора минали по моя път, да си сверявам часовника с мненията
на различни и добри в своите си области професионалисти, започнах много
собствени инициативи като този блог, приех усмивката си като кауза и накарах
много хора да се усмихват. В М3 College намерих нови,прекрасни приятели и партньори.
Една атмосфера, която не може да бъде изписана с думи, едни приятни личности, в
много и разнообразни сфери на живота и бизнеса, или просто за да не ставам
многословна ще използвам едни мои лични определения:
„М3 College е вдъхновение „ и „М3 College е най-новият
наркотик, към който е препоръчително да се пристрастите – страничните ефекти са
само положителни”.
За финал по темата за моят втори дом колежа ще кажа едно
голямо БЛАГОДАРЯ на основноте виновници да се пристрастя към този наркотик –
Милена Стратиева, Мария Ангелова, Добринка Бързачка, Димитър Танков, Александър
Христов, Жустин Томс, Александър Попов, Иванка Мавродиева и още много и много и
много преподаватели и курсисти, вече приятели.
Така в курсове и работа мина пролетта, мина и там дойде
изненадата.Лятото съответно мина в много емоции. Щастлива за развитието си в бизнеса, щастлива от хубавите хора около себе си прекарах най-прекрасното лято. Е почти идеално беше ... започнах основен ремонт у дома...кошмар....майстори, стрителни материали, тотално разбутано жилище, мнения на цялата фамилия...ужас, едвам го надвих признавам си...много ми беше трудно, докато хем си направя жилището каквото аз искам,хем удовлетворя желанията и мненията на брат ми, мама и тати видях голям зор...Тук пък имах огромното щастие да имам до себе си най-страхотния и истински приятел на света, моята сестра по съдба и душа Мирена Първанова. Пренесох се да живея в тях....луд луд купон измежду нервите по ремонта. Много я обичам и нея и цялото и семейство които в продълвение на цял месец ме отглевдаха като собствено дете. Миренка си знае, че е най-заклещения в сърцето ми човек, и знае колко много я обичам, но въпреки това пак ще и го кажа – ОБИЧАМ ТЕ! ......
Мина месец, ремонта
поприключи и дойде време за море.....Три дами се запътихме към морския бряг.
Беше жестоко, за пореден път си намерихме нови и нови готини хора, с които да
контактуваме, с които да се сприятелим, останаха много спомени и моменти, но
повечето не са за пред публика :):):):):):):):)
След множеството морски емоции дойде време за ново начало в
офиса т.е. нов офис на AR TRAVEL CENTER. Преместихме се на пъпа на София и
започнахме да дерзаем и продължаваме, не спираме, правим грешки, имаме успехи,
като всички се гордеем, срамуваме се, просто се борим да сме себе си, и хората
да ни подкрепят защото им даваме това, от което имат истинска нужда – емоция и
усмивки.
Дойде и настоящият месец Декември...той
започна със стрхотен уикенд за студентския празник в едно малко селце до Мелник
с една също нова за мен, но сигурна съм прелестна компания от пернишки момчета,
които също мисля, че ще са едни добри мои приятели в бъдеще....точно с тях и ще
изпратя 2012та. Една от огромните изненади, които получих предколедно бе и
поканата от SDI Brokers за коледното им парти. Просто ме разтопиха бившите ми
работодатели и ми доказаха, че когато си позитивен и искрен с хората, те те
помнят с добро и те уважават, дори и пътищата ви да се разминат в даден
момент....... а края на света съм убедена, че няма да настъпи сега – прекалено много
неща още имам да свърша, за да накарам всички около мен да се обичат и да се
усмихват.
Като финал просто ще кажа, че през изминалата година
разбрах, оцених и преосмислих много неща, но най-вече знам, че съм щастлива,
защото имам най-хубавото семейство (страхотен брат, най-грижовните
родители,баби и дядовци), имам прекрасни и верни приятели, които много обичам,
малко са, но са ценни и никога не бих ги изгубила, имам работа,която обичам,
имам амбиция да постигна още много, имам около себе си хора, които ми показват
постоянно, че си заслужава да не спирам да съм себе си и най-вече имам
усмивката си, а тя ме топли и в най-мразовитата зима!!!
