Няколко сериозни събития напоследък ме накараха сериозно да се замисля за важните неща в ежедневието. Всички имаме напрегната работа, всички се чудим как да си подредим задачките така, че да успеем с цялата купчина ангажименти, всички имаме сметки в края на месеца, всички сме зарязвани от гаджета, всички страдаме по несподелени любови, .............., но успяваме ли всички истински да оценим хубавото около себе си и да изкараме от сърцата си усмивките по лицето?!?
На 22.05.12 около 3:00 през нощта се събудих от така известното вече на всички ни земетресение, да уплаших се много, бях съвсем сама, но знаете ли - усмихвах се, макар и уплашена, макар и сама се усмихвах...и ми беше някак по-леко, дори със съседите по пижами пред блока се получи весело, смеехме се на шантавите пукликации във фейсбук и се успокоявахме взаимно. Момент, в който едни почти непознати хора ти носят чувство на сигурност. И знаете ли кое беше най-уникалното нещо, което видях онази нощ - ДЕЦАТА. Те най-искрено се радваха на факта,че нощес са на пясъчника пред блока и могат да си играят всички заедно. Това е магия - да откриеш красотата в едно бедствие и да забравиш злобата и егоизма.
Страха от труса дори не си го спомням вече, но лицата на тези дечица никога няма да забравя! Такова послание ми се иска да носи и тази публикация, не искам да ви връща към онази страховита нощ, искам само да ви припомни кога за последно сте били усмихнати ОТ СЪРЦЕ, и каква е била причината, и когато се сетите, моля ви усмихнете се отново :)
 | |
| www.travelcenterbg.com |
Няма коментари:
Публикуване на коментар