Мъжко момиче...и малко тъга

Колко силно може да е едно сърце... колко търпелива може да е една душа...колко дълго се усмихваме дори, щом напират в нас сълзи... 

Безумни въпроси под подредените коси, влажността в тези усмихнати очи, погледите втренчени в безкрая, самотата в слънчевия ден, вятъра разпиляващ чувства и мечти..... Безброй неизказани думи, безброй въпроси останали нечути...и едно дете, забравило реалността...

Меланхолия една, натежала над мига; "да стискам зъби мога - нали съм мъжко момиче...всеки мой провал сили ми е дал..."

А то е толкоз трудно ... толкова непоносимо трудно, да си сам и насреща за всички... да искаш да викаш,а да се смееш в захлас...да ти се плаче, а усмивка да грее на теб...спокоен да си, а всичко отвътре да те гори...да подтискаш чувства и емоции, да се бориш, да паднеш и да можеш да станеш, да търсиш подкрепа, а да намираш укор...да слушаш, но да не те слушат, да даваш, но да не ти дават, да търсиш, но да не те търсят, да си сам...просто толкова сам. 

И там, когато си напълно сам да намираш себе си в черното мастило. И ей така на "лист хартия" тъгата ще заключим пак. Те редовете ще са тук, ще чакат, пропити от солените сълзи, до следващия миг на слабост, когато над хартията си просто ТИ.

Аз имам много психични отклонения и си ги обичам всичките...

Е време беше и за тази статия....не, че някой от познатите ми се съмнява в истинността на заглавието, но не е лоша идея да го поразширя обосновано :):):)

Хората по света са много и различни, по раси, по националности, по език, по вяра и.т.н, но всички ние сме обединени от едно нещо - емоцията! При различни ситуации различните хора реагират по различен начин, но повечето събират емоциите си в едни остановени рамки, които обществото негласно е поставило. Е тук се появявам аз - всяка рамка губи в битката с мен!

Човек има нужда от малко лудост в живота си, иначе никога няма да се почувства свободен! Луд или просто себе си ...Смея се, когато се строполя на земята спъвайки се и хич не ми пука колко хора ме зяпат. Повтарям на хората, че трябва да са позитивни във всяка ситуация, независимо, че верятно им досаждам понякога. Влюбвам се в най-невъзможните момчета в обкръжението ми и дори ми харесва да са невъзможни. Пращам идиотски смс-и посред нощ, с които моля приятелите си да се усмихнат. Впускам се в начинания, в които масата от хора не виждат реално бъдеще, рискувам и не ме е страх да загубя, защото всеки следващ опит е нов шанс. Казвам на хората, когато искам да ги видя и не чакам те да ме потърсят. Ако ми се ходи някъде - отивам, независимо дали има с кой. Обичам да си танцувам сама вкъщи в петък вечер с чаша мента и ми е забавно. Харесва ми да пиша, но още повече ми харесва другите да четат написаното:) Харесвам си се и ми е забавно дори, когато съм само със себе си. Прощавам и на най-безумните грешки, които хоратаз правят към мен. Запозная ли се с даден човек, не мога да спра да комуникирам с него. Привързвам се към хората и редовно си рева върху възглавницата за някой, който по някакъв начин не е около мен. Не се притеснявам, че говоря високо, смея се силно и правя гафове. Намирам време за всичко и всички, които искам в живота си. Не мога да казвам "не" на молби за услуги и често си патя от това. Заливаме се почти всяка сутрин с кафе, изпускам почти всяко второ нещо, което пипна, забравям си ключовете редовно, все си търся нещо в чантата. Говоря бързо, много, понякога безмислено, ръкомахам и изглеждам абсурдно понякога, но съм си аз. Вдигам си телефона по нощите, приемам гости по всяко време и съм винаги готова за начинания, независимо дали е 2 през нощта.

Когато просто си в хармония със себе си, можеш да се забавляваш и сам, и не ти пречи да изкажеш на глас чувствата си, то тогава не ти пука дали някой е предател, дали някой ти е обърнал гръб, тогава просто си живееш живота така, "че да ти е хубаво, когато си спомняш и вероятно да те е срам да разкажеш"

Или както казах наскоро - НЕ СЪМ ФЕНОМЕН-ОБИКНОВЕН ШЕМЕТ СЪМ!

Малко да се "изфукам" с първото си интервю :)

Тази седмица с радост ви представяме новото попълнение в екипа на AV – Силва Колева. Тя е усмихната, чаровна, изключително работлива и инициативна. Истински отборен играч. Стажант мечта. И за да не преразказваме, оставяме я да разказва. Помагаме ѝ с няколко насочващи въпроса:

1.       Добре дошла в екипа на AV, Силве. Как се чувстваш, какви са първите ти впечатления?

За разлика от повечето хора на ново работно място, не съм притеснена по никакъв начин от сблъсъка с една нова материя, освен новия екип. Цялостното ми първо впечатление е страхотно – мили,  позитивни, много амбициозни, целеустремени и методични  млади професионалисти, които следват изградените норми и правила за развитие на правител и печеливш бизнес. Нахъсана съм да успея бързо да вляза дълбоко в материята и да понигна максимално на екипа да постигне целите си, да създаде на компанията „имидж” на един сериозен конкурент на ИТ пазарам който бързо да влезе в челните редици на преуспелите млади предприемачи.

2.       Какво очакваш да получиш от стажа си при нас? Имаш ли желание да останеш в екипа и след това?

Когато се захващам с каквото и да било в живота си никога не очаквам да получа нещо. За мен е важно какво мога да дам, а щом съм вече част от екипа, следователно има какво да дам. Вярвам, че когато човек дава от себе си, той получава обратно много повече. Но, ако трябва да съм конкретна – едно такова начинание може да е трамплин за един млад човек да усвои нови бизнес модели, да се усъвършенства, да надгради себе си. Що се отнася до желанието за оставане в екипа – ако нямам желание няма да се захвана със стажа изобщо ... мисля, че посоката, в която гледам аз бъдещето до голяма степен съвпада с тази на Advanced Vision, тъй че ПОПЪТЕН ВЯТЪР ви/си пожелавам.

3.       Tи си част от отдел Продажби, което хич не е лесна задача. Какво прави продажбата възможна?

Да, част от отдел продажби съм, което е една не лесна, но ужасно интересна задача. Една продажба не е просто размяна на стоки или услуги с материално изражение в сметката на търговеца. Продажбата е емоция, контакт, доверие, дори защо не взаимност. Продажбата е възможна, когато търговеца има зад себе си няколко основни неща: безспорно качествен продукт или услуга, която с течение на времето си остава на високо ниво; отдаден, амбициозен и мотивиран екип; умение да въвлече клиента в емоцията, която продукта ще му достави; постоянство и разбира се усмивка, която отваря много повече заключени врати.

4.       Стига толкова с работата. Как прекарваш свободното си време?

Свободно време е едно много абстрактно нещо в моя живот. Но, не защото го нямам (както повечето хора твърдят), просто защото разглеждам цялото си време като свободно. Занимавам се изцяло с неща, които ми доставят удоволствие, пречупвам всяка ситуация през позитивния и ъгъл и така мога да твърдя, че всеки миг е напълно изживян. С други думи правя, каквото си искам :):):) Имам уникалната способност да разпределям времето си така, че да ми остава по някоя минутка за всичко най-важно като семейство, любими хора, приятели, баскетбол, забавление, лични глезотии и.т.н, като никога не оставям нещо незавършено :) И не съм феномен – обикновен шемет съм :) Все пак най-добре се чувствам, когато чувам музика, заобиколена съм от любими хора, гледам баскетбол, танцувам и се УСМИХВАМ (99,9% от времето ми по принцип т.е съм си супер:):):):):))

5.       Разкажи ни за Project Smile.

По горе споменах, че се чувствам добре, когато се усмихвам.....Точно това е и Проект Усмивка.

Въпросния проект се развива във фейсбук  и в личния ми блог. Имам идея всичко това да се развие чисто физически и реално с малки позитивни кампанийки, като раздаване на значки с усмивки и разни ей такива дребни жестове, с които хората си предават усмивки. Ще се радвам, ако идеята ви допадне и поне веднъж успея и вас да накарам да се усмихнете. А тя идеята е проста – web пространство, в което може да пуснем на воля усмивката си и да заразим останалите с нея 

KEEP SMILING 

Пролетно...

Често се замислям кои са нещата, които ни провокират да сме щастливи, да сме успешни, да сме усмихнати, да сме искрени, да се борим и с невъзможното, да вярваме и в нереалното, да създаваме илюзии, да се потапяме в тях, да живеем в приказки, да преследваме имагинерния щастлив край... разбрах, че всичко това се обединява от думичката ОБИЧ. Защо използвам обич, а не любов?... Защото за мен любовта е нещо моментно, преувеличено, материализирано, опорочено и криворазбрано.

Обичта, това е всичко, което ни дава сили да постигнем всичко. Обичта към родители и семейство – безценна, незаменима, истинска, искрена, безвъзмездна, независеща от външни фактори, вечна и силна. Това е обичта, която всички изпитваме, на която всички се радваме, и която трябва да пазим и ценим, защото често нараняваме най-близките си.

Какво обаче търсим всички ние, какво ни кара да сияем, какво пали пламъчето в очите ни, какво залепя усмивката на лицето ни като марка...? - Това е да откриеш човека, на който да дариш обичта си. Сега малко ще ви разкажа какво за мен означава обич.

Обичта е неконтролируема, не можеш да си забраниш да я изпитваш, можеш да притъпяваш изразяването и, но не може да спреш сърцето ти да учести пулса си, не можеш да спреш да се вълнуваш, когато си близо до обичания човек. Обичта е лудост - колкото повече я притъпяваш, толкова по-силна става тя. Можеш да обичаш без да си обичан, можеш да даряваш обич без да получаваш такава, просто защото обичта е в теб самия. Обичта не е пошла, тя не наранява, не разрушава и не търси изгода. С обичта подаряваш сърцето си, с обичта си загрижен за човек, с обичта искаш обичания да е усмихнат и щастлив, независимо дали е до теб. Обичта те провокира да надскочиш възможностите си, кара те да вярваш, че можеш всичко, което е от полза на обичания. Обичта не търси пари, не търси власт, не търси контакти, не търси работа, обичта дарява спокойствие. Тя не се натрапва, не досажда, тихо и нежно подарява грижа и щастие. Обичта само краси човека и го пази от злоба.

Ако си обичан от някого, и обичта му е искрена и дълбока, то ти си щастлив – този човек никога няма да те нарани, няма да те предаде, ще ти се довери, дори да е лудост, няма да го забелязваш, ако не искаш, защото обичта му просто ще те следва.

Да си обичан е привилегия, която всеки трябва да цени, не е задължително да отвръща на обичта, но да я пази, защото това е неговата най-голяма сила

Да обичаш е дар. Да обичаш е благословия. Ако всеки успее да отвори дотолкова сърцето си, че да може да обича без да иска нищо в замяна, света ще се напълни с успели и богати хора, защото не знам по-силен стимул от обичта.

Взаимната обич е нещо изключително. Тя не става за ден и за седмица. Винаги единя е обичал пръв и е показал на другия какво е обич. Да се постигне взаимна обич трябва мъдрост, трябва подкрепа, трябва доверие.” Вярвам ти” е дори по-силно от „Обичам те”, защото може да обичаш някой и да не му вярваш (тогава няма как да има взаимна обич), но няма начин да вярваш на някой и да не го обичаш! Не предавайте доверието си, показвайте подкрепата си и не търсете обратното, бъдете търпеливи – Обичта тя си е там в сърцето и не може да изчезне с времето.

А какво значеше тази статия ли....................ами вероятно нищо, освен израз на обич и повод за усмивка  :)

Не спирайте да се обичате с УСМИВКА :)

Размисли и страсти на едно сърце

На колко ли хора им се е случвало да изпитват плетеница от чувства в един и същ момент...вероятно на огромна част ....

През последната седмица минах през милион мисли и чувства, потъвах и изплувах от морето на разсъждения, падах и ставах, но никога не се предавам.

Какво искам да кажа с тази статия, ще се запитат много хора, но истината е, че не искам да кажа нищо. Просто искам да опиша онова странно усещане, в което съм се оплела, в което чувстваш треперене в областта на сърцето, момента, в който се усмихваш и се радваш на нещо, и в същото време чувстваш огромна болка и празнина, очите се пълнят със сълзи, а тя усмивката стои ли стои.

Липсват ти едни хора, а те са ти всъщност най-ценното...пускаш ги дълбоко вътре в себе си, разкриваш им се, познават те изцяло и изведнъж съдбата те отдалечава от тях по невероятни причини. Да, ти продължаваш да ги чувстваш близо, да ги обичаш, но ти липсват! Те са малко, много малко на брой, но за теб са всичко. Ти ще си зад тях и в добро и в зло, ще страдаш с тях и ще се радваш на щастието им, само защото тези малко хора ти наричаш истински ПРИЯТЕЛИ. Точно тези малко на брой мои ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ по ирония на съдбата са далеч, но ги обичам, и със сърцето си съм винаги до тях.

И точно сред тези меланхолични мисли нахлу радостното чувство на семейна обич и гордост с прекрасното семейство, от което произлизаш, и което те е създало човека, който си станал - достоен, искрен и истински. Ще ви направя съпричастни към радостта и гордостта на моето семейство скъпи приятели и Честит Рожден Ден, дядо:

http://videos.botevgrad.com/view/17585/Osnovopolojnikat-na-moderniya-basketbol-v-Botevgrad-Ivan-Kolev-navarshi-80-godini/

Ето така стана онова странно чувство, което кръстихме тъжно-весело настроение: чувстваш се тъжен, някой ти липсва и е далеч, докато си щастлив и се гордееш с успеха на любим човек.

За финал, приятели, ще напиша, че всичко написано е може би безинтересно за масата, но безценно за мен. Не забравяйте да се обичате и да си го казвате и не забравяйте да се усмихвате - това ще ви направи доволни от живота и много по-добри!!!!

Светлото бъдеще е единствено в нас !

Въпреки насоката на блога за раздаване на усмивки, тази вечер няма как да остана равнодушна към ситуацията в милата ни родина.

Протест, Бунт, Революция.......само част от думите, в които се събира ситуацията ни.....Защо се стигна до тук и как да продължим, това ще прочетете тук, по мнение на един млад, образован, социално активен и работещ човек - АЗ.

С какво се гордее сегашното правителство:

- строителство на пътища, спортни зали, градинки, естакади тук там...

- икономически растеж по-голям от този на Германия

А къде, питам аз, остават образованието, здравеопазването, правосъдието, сигурността на нормалните хора... и още, и още, и още...

ОБРАЗОВАНИЕ: остарели методи на преподаване, никакви иновации, изцяло лишени от практическа съвместимост уроци, просто ненужна теория, която след изпита е изтрита, и не че може без нея, но тя не прави хората способни в областта им. Самата аз посещавам вече година частни курсове за самоосъвършенстване два пъти седмично, вечер, без някой да ме насилва и с удоволствие, за да науча нещата, които в нормалната ни образователна система не успях.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ: дано на никой не му се налага да посещава болница или да има нужда от спешна медицинска помощ.....потресаващи гледки, забавени реакции, мизерия 

ПРАВОСЪДИЕ: куп нарко босове на свобода, куп измамници с ДДС на свобода, а иначе средностатистическия гражданин бива осъждан по бързата процедура за неплатена фактура от 10лв. към някой мобилен оператор

СИГУРНОСТ: е мисля, че с последния случай на стрелба срещу Златко Баретата насред центъра на София, пред Съдебната палата, в час пик на нормални граждани, отиващи на работа е достатъчно красноречив пример колко спокойно може да се движим навън

.....и още, и още, и още....

Приветствам протестите, приветствем ги не само срещу високи сметки, но и срещу цялото управление. И не, че предишните са били по-добри, то всичко е тръгнало на зле от самото начало преди 23 год. Просто е време да настъпи някаква промяна, промяна в системата, изграждане на институции, които не просто съществуват, а работят ефективно. Не е нормално да чакаме да ни избави някой месия, независимо кой точно, дали цар, дали пожарникар.....трябва всички да работят в системата. 

Да, не одобрявам побоища, кръв, вандализъм и насилие, но те ще са неизбежни...хората са твърде уморени, сега вандалстват агитки,улстраси,скинари, но ако продължим така ще започнат и всички останали интелигентни хора по улиците. 

Чужбина - не, това не е решение за страната, и младежите в чужбина предпочитат да си заботят в родината, но тя не им е оставила друг избор с прекалено плитките им джобове.

Станах доста многословна, но ситуацията го изисква, И да не си мислим,че като си отидат тези, всичко ще блесне като с магическа пръчка, трябва всички да са готови на много работа, за да успеем да променим нещата. Оправдания като "неделя е почивен ден и ритах футбол" по време на криза не стават. Същото мога да кажа и за незаинтересованите от случващото се хора "аз не се интересувам от политика" също не важи. Тук никой не се интересува от политика, всички се интересуваме от това като си отворим портмонето да знаем,че спокойно ще мине месеца и няма да се тревожим какво ще ядат децата ни - необходимо ни е просто спокойствие. Аз не искам милиони, не искам да притежавам гараж от 10 коли или апартаменти във всеки град, искам да знам, че съм спокойна с това,което имам и мога като се събудя да се усмихна в огледалото и да си кажа "Е ДНЕС ЩЕ Е СТРАХОТЕН ДЕН"!

Една по-различна година – 2012 – край или ново начало ?!?

Всеки човек в края на годината си прави известна равносметка на изминалите събития, какво и как е успял да постигне, и какво не... Сега ще ви разкажа за моята година, защо ли, ами защото сте в моя блог, защото тук имаме за цел да се усмихваме, и защото с този разказ искам да изрисувам усмивки на лицата на хора, които ще спомена по-долу.

Всичко започна с една любов, в новогодишната нощ ставали чудеса...завъртях се около бл.148 на един столичен квартал и взех,че се влюбих :–) е както става повечето пъти в моя случай – в неподходящ човек. Обичахме се месец и взе,че полетя към Америка – ей така, да е колкото се може по-далеч, толкова ли пък да съм страшна  НЕ ЗНАМ :–) Ред сълзи, ред сополи, малко кофти настроение и всичко мина....то така се случва при повечето раздели - малко драма и далеч от очите-далеч от сърцето. 

Тук обаче идва най-съдбовната ми среща за 2012. През Януари взех, че се записах на курс в M3 College. Мислех си – нормално място за обучение, ще послушам малко, я научила, я не нещо и толкова. ДА АМА НЕ!!! Цялата ми 2012 мина под името M3, и продължава.... Какво ме накара да остана там и да смятам, че това място е едно от най-значимите неща за моята година ли? ..... Ами всичко. Тук получих не просто знания, тук се сдобих с увереност, започнах да виждам в какво наистина съм добра, започнах да коригирам грешки, да се уча от опита на хора минали по моя път, да си сверявам часовника с мненията на различни и добри в своите си области професионалисти, започнах много собствени инициативи като този блог, приех усмивката си като кауза и накарах много хора да се усмихват. В М3 College намерих нови,прекрасни приятели и партньори. Една атмосфера, която не може да бъде изписана с думи, едни приятни личности, в много и разнообразни сфери на живота и бизнеса, или просто за да не ставам многословна ще използвам едни мои лични определения:

„М3 College е вдъхновение „ и „М3 College е най-новият наркотик, към който е препоръчително да се пристрастите – страничните ефекти са само положителни”.

За финал по темата за моят втори дом колежа ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на основноте виновници да се пристрастя към този наркотик – Милена Стратиева, Мария Ангелова, Добринка Бързачка, Димитър Танков, Александър Христов, Жустин Томс, Александър Попов, Иванка Мавродиева и още много и много и много преподаватели и курсисти, вече приятели.

Така в курсове и работа мина пролетта, мина и там дойде изненадата.
Лятото съответно мина в много емоции. Щастлива за развитието си в бизнеса, щастлива от хубавите хора около себе си прекарах най-прекрасното лято. Е почти идеално беше ... започнах основен ремонт у дома...кошмар....майстори, стрителни материали, тотално разбутано жилище, мнения на цялата фамилия...ужас, едвам го надвих признавам си...много ми беше трудно, докато хем си направя жилището каквото аз искам,хем удовлетворя желанията и мненията на брат ми, мама и тати видях голям зор...Тук пък имах огромното щастие да имам до себе си най-страхотния и истински приятел на света, моята сестра по съдба и душа Мирена Първанова. Пренесох се да живея в тях....луд луд купон измежду нервите по ремонта. Много я обичам и нея и цялото и семейство които в продълвение на цял месец ме отглевдаха като собствено дете. Миренка си знае, че е най-заклещения в сърцето ми човек, и знае колко много я обичам, но въпреки това пак ще и го кажа – ОБИЧАМ ТЕ! ......

Мина месец, ремонта поприключи и дойде време за море.....Три дами се запътихме към морския бряг. Беше жестоко, за пореден път си намерихме нови и нови готини хора, с които да контактуваме, с които да се сприятелим, останаха много спомени и моменти, но повечето не са за пред публика :):):):):):):):)

След множеството морски емоции дойде време за ново начало в офиса т.е. нов офис на AR TRAVEL CENTER. Преместихме се на пъпа на София и започнахме да дерзаем и продължаваме, не спираме, правим грешки, имаме успехи, като всички се гордеем, срамуваме се, просто се борим да сме себе си, и хората да ни подкрепят защото им даваме това, от което имат истинска нужда – емоция и усмивки.

Дойде и настоящият месец Декември...той започна със стрхотен уикенд за студентския празник в едно малко селце до Мелник с една също нова за мен, но сигурна съм прелестна компания от пернишки момчета, които също мисля, че ще са едни добри мои приятели в бъдеще....точно с тях и ще изпратя 2012та. Една от огромните изненади, които получих предколедно бе и поканата от SDI Brokers за коледното им парти. Просто ме разтопиха бившите ми работодатели и ми доказаха, че когато си позитивен и искрен с хората, те те помнят с добро и те уважават, дори и пътищата ви да се разминат в даден момент....... а края на света съм убедена, че няма да настъпи сега – прекалено много неща още имам да свърша, за да накарам всички около мен да се обичат и да се усмихват.

Като финал просто ще кажа, че през изминалата година разбрах, оцених и преосмислих много неща, но най-вече знам, че съм щастлива, защото имам най-хубавото семейство (страхотен брат, най-грижовните родители,баби и дядовци), имам прекрасни и верни приятели, които много обичам, малко са, но са ценни и никога не бих ги изгубила, имам работа,която обичам, имам амбиция да постигна още много, имам около себе си хора, които ми показват постоянно, че си заслужава да не спирам да съм себе си и най-вече имам усмивката си, а тя ме топли и в най-мразовитата зима!!!