Пролетно...

Често се замислям кои са нещата, които ни провокират да сме щастливи, да сме успешни, да сме усмихнати, да сме искрени, да се борим и с невъзможното, да вярваме и в нереалното, да създаваме илюзии, да се потапяме в тях, да живеем в приказки, да преследваме имагинерния щастлив край... разбрах, че всичко това се обединява от думичката ОБИЧ. Защо използвам обич, а не любов?... Защото за мен любовта е нещо моментно, преувеличено, материализирано, опорочено и криворазбрано.

Обичта, това е всичко, което ни дава сили да постигнем всичко. Обичта към родители и семейство – безценна, незаменима, истинска, искрена, безвъзмездна, независеща от външни фактори, вечна и силна. Това е обичта, която всички изпитваме, на която всички се радваме, и която трябва да пазим и ценим, защото често нараняваме най-близките си.

Какво обаче търсим всички ние, какво ни кара да сияем, какво пали пламъчето в очите ни, какво залепя усмивката на лицето ни като марка...? - Това е да откриеш човека, на който да дариш обичта си. Сега малко ще ви разкажа какво за мен означава обич.

Обичта е неконтролируема, не можеш да си забраниш да я изпитваш, можеш да притъпяваш изразяването и, но не може да спреш сърцето ти да учести пулса си, не можеш да спреш да се вълнуваш, когато си близо до обичания човек. Обичта е лудост - колкото повече я притъпяваш, толкова по-силна става тя. Можеш да обичаш без да си обичан, можеш да даряваш обич без да получаваш такава, просто защото обичта е в теб самия. Обичта не е пошла, тя не наранява, не разрушава и не търси изгода. С обичта подаряваш сърцето си, с обичта си загрижен за човек, с обичта искаш обичания да е усмихнат и щастлив, независимо дали е до теб. Обичта те провокира да надскочиш възможностите си, кара те да вярваш, че можеш всичко, което е от полза на обичания. Обичта не търси пари, не търси власт, не търси контакти, не търси работа, обичта дарява спокойствие. Тя не се натрапва, не досажда, тихо и нежно подарява грижа и щастие. Обичта само краси човека и го пази от злоба.

Ако си обичан от някого, и обичта му е искрена и дълбока, то ти си щастлив – този човек никога няма да те нарани, няма да те предаде, ще ти се довери, дори да е лудост, няма да го забелязваш, ако не искаш, защото обичта му просто ще те следва.

Да си обичан е привилегия, която всеки трябва да цени, не е задължително да отвръща на обичта, но да я пази, защото това е неговата най-голяма сила

Да обичаш е дар. Да обичаш е благословия. Ако всеки успее да отвори дотолкова сърцето си, че да може да обича без да иска нищо в замяна, света ще се напълни с успели и богати хора, защото не знам по-силен стимул от обичта.

Взаимната обич е нещо изключително. Тя не става за ден и за седмица. Винаги единя е обичал пръв и е показал на другия какво е обич. Да се постигне взаимна обич трябва мъдрост, трябва подкрепа, трябва доверие.” Вярвам ти” е дори по-силно от „Обичам те”, защото може да обичаш някой и да не му вярваш (тогава няма как да има взаимна обич), но няма начин да вярваш на някой и да не го обичаш! Не предавайте доверието си, показвайте подкрепата си и не търсете обратното, бъдете търпеливи – Обичта тя си е там в сърцето и не може да изчезне с времето.

А какво значеше тази статия ли....................ами вероятно нищо, освен израз на обич и повод за усмивка  :)

Не спирайте да се обичате с УСМИВКА :)

Размисли и страсти на едно сърце

На колко ли хора им се е случвало да изпитват плетеница от чувства в един и същ момент...вероятно на огромна част ....

През последната седмица минах през милион мисли и чувства, потъвах и изплувах от морето на разсъждения, падах и ставах, но никога не се предавам.

Какво искам да кажа с тази статия, ще се запитат много хора, но истината е, че не искам да кажа нищо. Просто искам да опиша онова странно усещане, в което съм се оплела, в което чувстваш треперене в областта на сърцето, момента, в който се усмихваш и се радваш на нещо, и в същото време чувстваш огромна болка и празнина, очите се пълнят със сълзи, а тя усмивката стои ли стои.

Липсват ти едни хора, а те са ти всъщност най-ценното...пускаш ги дълбоко вътре в себе си, разкриваш им се, познават те изцяло и изведнъж съдбата те отдалечава от тях по невероятни причини. Да, ти продължаваш да ги чувстваш близо, да ги обичаш, но ти липсват! Те са малко, много малко на брой, но за теб са всичко. Ти ще си зад тях и в добро и в зло, ще страдаш с тях и ще се радваш на щастието им, само защото тези малко хора ти наричаш истински ПРИЯТЕЛИ. Точно тези малко на брой мои ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ по ирония на съдбата са далеч, но ги обичам, и със сърцето си съм винаги до тях.

И точно сред тези меланхолични мисли нахлу радостното чувство на семейна обич и гордост с прекрасното семейство, от което произлизаш, и което те е създало човека, който си станал - достоен, искрен и истински. Ще ви направя съпричастни към радостта и гордостта на моето семейство скъпи приятели и Честит Рожден Ден, дядо:

http://videos.botevgrad.com/view/17585/Osnovopolojnikat-na-moderniya-basketbol-v-Botevgrad-Ivan-Kolev-navarshi-80-godini/

Ето така стана онова странно чувство, което кръстихме тъжно-весело настроение: чувстваш се тъжен, някой ти липсва и е далеч, докато си щастлив и се гордееш с успеха на любим човек.

За финал, приятели, ще напиша, че всичко написано е може би безинтересно за масата, но безценно за мен. Не забравяйте да се обичате и да си го казвате и не забравяйте да се усмихвате - това ще ви направи доволни от живота и много по-добри!!!!

Светлото бъдеще е единствено в нас !

Въпреки насоката на блога за раздаване на усмивки, тази вечер няма как да остана равнодушна към ситуацията в милата ни родина.

Протест, Бунт, Революция.......само част от думите, в които се събира ситуацията ни.....Защо се стигна до тук и как да продължим, това ще прочетете тук, по мнение на един млад, образован, социално активен и работещ човек - АЗ.

С какво се гордее сегашното правителство:

- строителство на пътища, спортни зали, градинки, естакади тук там...

- икономически растеж по-голям от този на Германия

А къде, питам аз, остават образованието, здравеопазването, правосъдието, сигурността на нормалните хора... и още, и още, и още...

ОБРАЗОВАНИЕ: остарели методи на преподаване, никакви иновации, изцяло лишени от практическа съвместимост уроци, просто ненужна теория, която след изпита е изтрита, и не че може без нея, но тя не прави хората способни в областта им. Самата аз посещавам вече година частни курсове за самоосъвършенстване два пъти седмично, вечер, без някой да ме насилва и с удоволствие, за да науча нещата, които в нормалната ни образователна система не успях.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ: дано на никой не му се налага да посещава болница или да има нужда от спешна медицинска помощ.....потресаващи гледки, забавени реакции, мизерия 

ПРАВОСЪДИЕ: куп нарко босове на свобода, куп измамници с ДДС на свобода, а иначе средностатистическия гражданин бива осъждан по бързата процедура за неплатена фактура от 10лв. към някой мобилен оператор

СИГУРНОСТ: е мисля, че с последния случай на стрелба срещу Златко Баретата насред центъра на София, пред Съдебната палата, в час пик на нормални граждани, отиващи на работа е достатъчно красноречив пример колко спокойно може да се движим навън

.....и още, и още, и още....

Приветствам протестите, приветствем ги не само срещу високи сметки, но и срещу цялото управление. И не, че предишните са били по-добри, то всичко е тръгнало на зле от самото начало преди 23 год. Просто е време да настъпи някаква промяна, промяна в системата, изграждане на институции, които не просто съществуват, а работят ефективно. Не е нормално да чакаме да ни избави някой месия, независимо кой точно, дали цар, дали пожарникар.....трябва всички да работят в системата. 

Да, не одобрявам побоища, кръв, вандализъм и насилие, но те ще са неизбежни...хората са твърде уморени, сега вандалстват агитки,улстраси,скинари, но ако продължим така ще започнат и всички останали интелигентни хора по улиците. 

Чужбина - не, това не е решение за страната, и младежите в чужбина предпочитат да си заботят в родината, но тя не им е оставила друг избор с прекалено плитките им джобове.

Станах доста многословна, но ситуацията го изисква, И да не си мислим,че като си отидат тези, всичко ще блесне като с магическа пръчка, трябва всички да са готови на много работа, за да успеем да променим нещата. Оправдания като "неделя е почивен ден и ритах футбол" по време на криза не стават. Същото мога да кажа и за незаинтересованите от случващото се хора "аз не се интересувам от политика" също не важи. Тук никой не се интересува от политика, всички се интересуваме от това като си отворим портмонето да знаем,че спокойно ще мине месеца и няма да се тревожим какво ще ядат децата ни - необходимо ни е просто спокойствие. Аз не искам милиони, не искам да притежавам гараж от 10 коли или апартаменти във всеки град, искам да знам, че съм спокойна с това,което имам и мога като се събудя да се усмихна в огледалото и да си кажа "Е ДНЕС ЩЕ Е СТРАХОТЕН ДЕН"!

Една по-различна година – 2012 – край или ново начало ?!?

Всеки човек в края на годината си прави известна равносметка на изминалите събития, какво и как е успял да постигне, и какво не... Сега ще ви разкажа за моята година, защо ли, ами защото сте в моя блог, защото тук имаме за цел да се усмихваме, и защото с този разказ искам да изрисувам усмивки на лицата на хора, които ще спомена по-долу.

Всичко започна с една любов, в новогодишната нощ ставали чудеса...завъртях се около бл.148 на един столичен квартал и взех,че се влюбих :–) е както става повечето пъти в моя случай – в неподходящ човек. Обичахме се месец и взе,че полетя към Америка – ей така, да е колкото се може по-далеч, толкова ли пък да съм страшна  НЕ ЗНАМ :–) Ред сълзи, ред сополи, малко кофти настроение и всичко мина....то така се случва при повечето раздели - малко драма и далеч от очите-далеч от сърцето. 

Тук обаче идва най-съдбовната ми среща за 2012. През Януари взех, че се записах на курс в M3 College. Мислех си – нормално място за обучение, ще послушам малко, я научила, я не нещо и толкова. ДА АМА НЕ!!! Цялата ми 2012 мина под името M3, и продължава.... Какво ме накара да остана там и да смятам, че това място е едно от най-значимите неща за моята година ли? ..... Ами всичко. Тук получих не просто знания, тук се сдобих с увереност, започнах да виждам в какво наистина съм добра, започнах да коригирам грешки, да се уча от опита на хора минали по моя път, да си сверявам часовника с мненията на различни и добри в своите си области професионалисти, започнах много собствени инициативи като този блог, приех усмивката си като кауза и накарах много хора да се усмихват. В М3 College намерих нови,прекрасни приятели и партньори. Една атмосфера, която не може да бъде изписана с думи, едни приятни личности, в много и разнообразни сфери на живота и бизнеса, или просто за да не ставам многословна ще използвам едни мои лични определения:

„М3 College е вдъхновение „ и „М3 College е най-новият наркотик, към който е препоръчително да се пристрастите – страничните ефекти са само положителни”.

За финал по темата за моят втори дом колежа ще кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на основноте виновници да се пристрастя към този наркотик – Милена Стратиева, Мария Ангелова, Добринка Бързачка, Димитър Танков, Александър Христов, Жустин Томс, Александър Попов, Иванка Мавродиева и още много и много и много преподаватели и курсисти, вече приятели.

Така в курсове и работа мина пролетта, мина и там дойде изненадата.
Лятото съответно мина в много емоции. Щастлива за развитието си в бизнеса, щастлива от хубавите хора около себе си прекарах най-прекрасното лято. Е почти идеално беше ... започнах основен ремонт у дома...кошмар....майстори, стрителни материали, тотално разбутано жилище, мнения на цялата фамилия...ужас, едвам го надвих признавам си...много ми беше трудно, докато хем си направя жилището каквото аз искам,хем удовлетворя желанията и мненията на брат ми, мама и тати видях голям зор...Тук пък имах огромното щастие да имам до себе си най-страхотния и истински приятел на света, моята сестра по съдба и душа Мирена Първанова. Пренесох се да живея в тях....луд луд купон измежду нервите по ремонта. Много я обичам и нея и цялото и семейство които в продълвение на цял месец ме отглевдаха като собствено дете. Миренка си знае, че е най-заклещения в сърцето ми човек, и знае колко много я обичам, но въпреки това пак ще и го кажа – ОБИЧАМ ТЕ! ......

Мина месец, ремонта поприключи и дойде време за море.....Три дами се запътихме към морския бряг. Беше жестоко, за пореден път си намерихме нови и нови готини хора, с които да контактуваме, с които да се сприятелим, останаха много спомени и моменти, но повечето не са за пред публика :):):):):):):):)

След множеството морски емоции дойде време за ново начало в офиса т.е. нов офис на AR TRAVEL CENTER. Преместихме се на пъпа на София и започнахме да дерзаем и продължаваме, не спираме, правим грешки, имаме успехи, като всички се гордеем, срамуваме се, просто се борим да сме себе си, и хората да ни подкрепят защото им даваме това, от което имат истинска нужда – емоция и усмивки.

Дойде и настоящият месец Декември...той започна със стрхотен уикенд за студентския празник в едно малко селце до Мелник с една също нова за мен, но сигурна съм прелестна компания от пернишки момчета, които също мисля, че ще са едни добри мои приятели в бъдеще....точно с тях и ще изпратя 2012та. Една от огромните изненади, които получих предколедно бе и поканата от SDI Brokers за коледното им парти. Просто ме разтопиха бившите ми работодатели и ми доказаха, че когато си позитивен и искрен с хората, те те помнят с добро и те уважават, дори и пътищата ви да се разминат в даден момент....... а края на света съм убедена, че няма да настъпи сега – прекалено много неща още имам да свърша, за да накарам всички около мен да се обичат и да се усмихват.

Като финал просто ще кажа, че през изминалата година разбрах, оцених и преосмислих много неща, но най-вече знам, че съм щастлива, защото имам най-хубавото семейство (страхотен брат, най-грижовните родители,баби и дядовци), имам прекрасни и верни приятели, които много обичам, малко са, но са ценни и никога не бих ги изгубила, имам работа,която обичам, имам амбиция да постигна още много, имам около себе си хора, които ми показват постоянно, че си заслужава да не спирам да съм себе си и най-вече имам усмивката си, а тя ме топли и в най-мразовитата зима!!!

МИГ

За миг да бъда слаба,

веднъж да си призная,че „НЕ МОГА”

за миг в ръцете ти да се разплача

да покажа чувство на тревога

За миг един сълзата ми да блесне

като диамант върху дланта ти

да се сгуша като малко бебе,

за миг един поне, сърцето ти да слушам.

И стоварва се света отгоре,

и мечтите рухват над главата,

и е тъмно там във здрача

за миг един ти подари ми светлината.

А мига, той бързо ще отмине

и ще се усмихна пак тогаз

и тя болката ще мине

ще сложим маските завчас.

Нещо, не особено усмихнато, не от най-позитивните ми статии, но нещо истинско, искрено, лично, почувствано, преживяно, просто нещо за всички приятели с истински души !

One Place - Million SMILES - M3 Communication College

Наистина пиша доста рядко тук май, но вътрешно знам, че е правилно; все пак нещата трябва да идват от сърцето ми, не просто по задължение :):):)

Е, днес сърцето ми е ужааааасно доволно и нямаше как да се избегне тази статия :) От малки на всички ни е досадно да ходим на детска градина, на училище, на лекции............аз обаче намерих място, в което ученето е повече от удоволствие, повече от желание, повече от тръпка. Ученето тук е едно своеобразно пътуване към необятните острови на знанието :):):):) Малко метафори никога не са излишни, но по-интересното е кое е това място.......няма да ви държа в неведение, няма да го пазя само за себе си, подарявам ви го, за да може и вие да се възползвате, да го посетите, да му се насладите, а аз ви гарантирам, че хората там неминуемо ще ви накарат да се усмихнете - M3 Communication College :):):):):) И не, това не е реклама - това е преживяване, това са приятели, това е чувство или както самата аз го нарекох - това е новата дрога, започнеш ли няма спиране.

Виждате ли усмивките по лицата на всички, това правят хората там - даряват усмивки и много много знания. Ето как аз чувствам това място:

"M3 College е място, в което може да откриеш всичко. Посрещнат от приветливите усмивки на хората в колежа, всеки път се зареждаш с желание за повече и повече знания. Една приятна и уютна обстановка те потапя в спокойствие и същевременно насочва вниманието ти към собственото ти усъвършенстване. Екипа на M3 College е уникален, хора вярващи в каузата си, от чиято енергия няма как да не се заредиш. Преподавателите - е за тях думи нямам!!! Страхотни професионалисти, от които може да почерпиш неизмерими количества знания и опит за реални проблеми в ежедневната работа...и не само професионалисти, те са великолепни хора, които просто ти влизат в сърцето и остават там. В това вълшебно място всичко е като една приказка - усмихнати хора, приятни разговори, шеги, много нови знания, много забавни и поучителни игри, просто много емоции. M3 College е наркотик - започнеш ли го, спиране няма! И за финал ще кажа само едно - това е мястото, в което освен знания и практическо усъвършенстване ще намерите много нови приятели, хора, които си заслужават да опитате, защото ние преди всичко сме личности и имаме нужда от емоции :):):) "


И за капак тези сладури ми дадоха и награда - как да не им се радваш.....И понеже не искам да натоварвам с прекалено надути фрази само ще посъветвам да опитате, а аз - АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ И ДОГОДИНА :):):):):):):):):)

По социално отговорни - ей така по детски :)

Днес е един от любимите ми празници - 1-ви Юни Ден на Детето ! Защо ми е любим ли, защото детското в мен не само, че не е умряло, но и все още заема голяма част от съществуването ми. Целият стремеж да накарам всички вас да се усмихвате по-често е породен именно от това детско там вътре :) 

Нещо по-сериозно,  което ако се обмислите и се опитате да направите няма  начин да не ви засипе с усмивки - не само ваши, но и на всички наоколо

На този ден осъзнатите и работещи, мислещи хора би било прекрасно не просто да отидат до близкия магазин за играчки и да купят по нещичко за собственото си дете, но да се сетят за всички деца, на които няма кой да им купи подаръче, да се огледат и да се опитат (дори с нещо мъничко) да подредят по-добре света около самите тях....когато света около самите нас е по-хубав ще го направим такъв и за всички деца, които в бъдеще ще са гръбнака на новото ни общество. Не е нужно да сме помпозни, не е нужно да прекаляваме с "престорена" загриженост, не е нужно да търсим потупване по рамото, не е нужно да чакаме пример - трябва просто да вярваме, че радвайки детските сърца правим най-голямото добро на света. Дори с един мъничък жест към едно детенце оставено по безброй причини да расте само ще направим една малка крачка към една голяма промяма в мисленето на съвременното общество. За мен да променяш света наоколо към по-добри нрави, към позитивизъм и благородство е нещо, в което човек трябва от сърце да вярва, за да се получава истински, а не просто "за слава".  И точно тук е мястото да благодаря на M3 College за събитието, от което бях част снощи, а именно PR Thursday на тема „Каква е ролята на социално отговорните кампании за бизнеса?“ - наистина бяхме убедени, че без социално отговорна политика един бизнес няма бъдеще. Повече такива събития и разговори на тази тема са пътеката, по която трябва да мине развитието на бизнеса в България, за да запазим човешкото в себе си дори в едно време, където материалното е взело връх. 

И тъй като не искам да бягам от мисията си да карам хората да се усмихват по-често, което може в някаква степен да се възприеме като социално отговорна кампания ( все пак усмихнатите хора са далеч по-ефективни във всяка една област и занимание ), та заемайки се с тази "мисия" искам да ви споделя колко усмивки може да донесе един елементарен и малък жест. На въпросното PR събитие снощи, в течение на коктейлните разговорите по темата заедно с Миряна Захариева и Зоран Арсовски (digital marketing assistant в NESTLE ) някак случайно ми излезе от устата изречението "охххх как ми се дояде шоколад"......ееее това беше най-бързото сбъдване на изказано на глас желание, което съм получавала. Г-н Арсовски извади от чантичката си един ексклузивен и нов продукт на Nestle, който ми подари, за да задоволи желанието ми за сладко :) Благодаря му искрено, първо защото жеста ме трогна, второ защото накара да се усмихна не само аз, но и всички наоколо, и трето защото вкуса наистина си заслужаваше :):):):) Това си беше моят подарък за 1-ви Юни, защото като едно малко детенце аз се радвам на нещо малко и сладко, но в подходящия момент :)

И накрая наистина ми се иска днес специално да изкарате от себе си онези палави дечица, тичащи боси по улиците, УСМИХНАТИ, ВЕСЕЛИ и ИСКРЕНИ. Ей така по детски да се усмихнем, да сме искрени, любопитни и търсещи, да вярваме в доброто, нереалното, да помечтаем, да се мотивираме за постигане на невъзможни неща, да потърсим приятелите си, за да си "поиграем"; просто да сме наивни за добротата и блясъка в очите на хората, да си вземем по един шоколад и да се омажем целите или с други думи - да бъдем деца днес с ОГРОМНИ УСМИВКИ:)